Дълбина в небето [bg]

— Разбира се, не е проблем да се съобразим с техния календар, но според мен това нареждане по-скоро прикрива нещо друго. — Арло Дин, бивш стажант програмист, сега отговаряше за софтуерните програми в лагера. — Нашите нови, хм, работодатели използват цялата техника на Чуенг Хо, а при промяната на стандартите могат да възникнат странични ефекти.

Арло изрече всичко това с нескрита ненавист.

— Добре, добре. Ще взема необходимите… — Езр направи пауза, обзет от неочаквана решителност да се справи с тая административна каша. — Арло, защо ти не отидеш направо при Рейнолт? Обясни й проблемите, които би предизвикала промяната.

И Езр се втренчи в дневния ред пред себе си, избягвайки сърдития поглед на Арло.

— Следваща точка: посрещането на нови обитатели в лагера. Пастирът предупреди да се подготви място за още най-малко триста души от Новородените, а веднага след това и петдесет Чуенг Хо. Предполагаме, че засега животоподдържащите системи ще се справят. Как стои въпросът с останалите системи обаче. Гонле?

Когато чиновете им все още значеха нещо, Гонле Фонг беше младши комендант по настаняването на „Невидима ръка“. Сега обаче отказваше да възприеме промяната. Видът й с нищо не подсказваше нейната точна възраст. Ако не беше атаката, сигурно до края на живота си щеше да остане комендант по настаняването. Беше от хората, чиято кариера спира точно на най-подходящото място — възможностите й напълно отговаряха на онова, което се изискваше от нея. Сега обаче…

Фонг кимна в отговор на неговия въпрос.

— Подготвила съм някои сведения, които искам да ви покажа.

Тя затрополи по клавиатурата на Новородените, която се намираше пред нея, допусна грешка и побърза да я поправи. На екрана в другия край на стаята тутакси се появиха няколко съобщения, информиращи за допуснатата неточност.

— Как се работи с това чудо — промърмори Фонг, ругаейки под нос. После отново написа нещо, пак сгреши и този път не успя да овладее гнева си. — Дявол да ги вземе тия проклетии, не мога да се оправя с тях! — Тя грабна клавиатурата и я удари силно върху полираната маса. По повърхността на дървото се появиха пукнатини, но клавиатурата остана невредима. Фонг опита отново, този път с още по-голям замах; върху екрана се появиха съобщения във всички цветове на дъгата, които изразяваха протеста на системата срещу това насилие, после изчезнаха едно след друго, Фонг се надигна от мястото си и размаха странното приспособление пред лицето на Езр: — Тия проклетници Новородените ни отнеха всички интелигентни системи, които работеха съвсем нормално. Сега не мога да давам нарежданията си гласно на това несъвършено оборудване, нито пък имам контролен шлем за управление. Единственото, с което разполагаме, е някаква допотопна компютърна система и дяволските клавиатури.