Невидимият пазител [bg]

— Дъще, как е той? — попита тя, докато се колебаеше дали да тръгне към Амая, или да остане където си е.

Амая взе един стол и седна срещу Рос, оставяйки едва няколко сантиметра помежду им. Гледа втренчено сестра си в продължение на няколко секунди, накрая отвърна:

— Много е зле, трахеята му е контузена от въжето, което за малко е щяло да му счупи врата. Освен това е засегнат гръбначният мозък и вече няма да може да ходи.

Докато слушаше вайкането на леля си и на Джеймс, Амая продължи да наблюдава лицето на Рос. Леко примигване, намръщен израз, кратко свиване на устни. Но нищо повече.

— Рос, защо не отиде в болницата? Защо не отиде да видиш мъжа си, който опита да се самоубие, след като го напусна?

Рос я изгледа и започна да клати глава, но не каза нищо.

— Ти си знаела — добави Амая.

Рос преглътна и това действие сякаш й струваше голямо усилие.

— Знаех, че се вижда с някоя — каза тя накрая.

— Знаеше ли, че е Ан?

— Не, но знаех, че има друга жена. Само ако можеше да го видиш… Изневеряваше като по учебник. Изпадаше в еуфория, престана да пуши трева и да пие, къпеше се по три пъти на ден и дори започна да си слага одеколона, който му подарих преди три години за Коледа и който никога не беше използвал. Не съм глупачка, а и той сам се издаде. Очевидно беше, че си има някоя.

— И ти си знаела коя.

— Не, не знаех, кълна се. Но разбрах, че е приключило, в деня, когато се върнах у дома, за да си прибера нещата, и го заварих да плаче като малко дете. Беше мъртвопиян. Очите му бяха подути, беше заровил лице в една възглавница и хлипаше така горестно, че едва го разбирах. Беше живо олицетворение на отчаянието, помислих, че може би майка му или някоя от неговите лели… Тогава успя да се поуспокои и започна да ми разказва, че всичко се било провалило по негова вина и че било свършено, че никога не бил обичал никоя жена така, че бил сигурен, че няма да го понесе. Каква съм идиотка! За момент помислих, че говори за нас, за нашата връзка, за нашата любов. И тогава каза нещо като „Обичам я повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот“… Разбираш ли? Прииска ми се да го убия.

— Тогава каза ли ти коя е?

— Не — прошепна Рос.

— Ходила ли си днес у вас?

— Не.

Гласът й едва се чуваше.

— Къде беше между един и два следобед?

— Що за въпрос е това? — попита Рос, внезапно повишавайки тон.

— Въпрос, който съм длъжна да ти задам — отвърна Амая хладнокръвно.

— Амая, да не би да мислиш…

Не довърши изречението.

— Това е процедура, Рос. Отговори.

— Точно в един излязох в обедна почивка и както всеки ден отидох да хапна в едно ресторантче в Лекарос. После пих кафе с управителя на заведението и в два и половина отново се върнах на работа, до пет.