Невидимият пазител [bg]

— Бихте ли се определили като близък приятел на Фреди?

— Познаваме се от деца, бяхме заедно в началното училище, след това в гимназията. После той не завърши, но винаги сме били в една и съща компания.

— Да, но дотолкова ли бяхте близки, че да си споделяте, да кажем, много лични неща?

— Ами… Не знам, предполагам, че да.

— Познавахте ли Ан Арбису?

— Всички я познаваха, Елисондо е малко градче — каза той, сякаш това обясняваше всичко. — А и Ан не можеше да мине незабелязана. Нали се сещате? — добави той, ухилвайки се на двамата мъже, вероятно търсейки мъжка подкрепа, каквато не намери.

— Фреди имаше ли някакви отношения с Ан Арбису?

Остоласа без съмнение усети, че отговорът му ще насочи разпита в друга посока.

— Не, какво говорите? Разбира се, че не — отвърна той възмутено.

— Някога коментирал ли е пред вас, че му се струва привлекателна или сексапилна?

— Но какво намеквате? Тя беше още момиче… макар и много красиво момиче. Е, може някой път да сме подхвърляли по нещо, нали знаете какви сме мъжете. — Отново потърси с поглед подкрепа от Сабалса и Ириарте, които отново го игнорираха. — Може би сме казвали, че много се е разхубавила и че е много развита за възрастта си, но дори не съм сигурен, че коментарът е бил на Фреди. По-скоро някой друг го каза веднъж и останалите се съгласихме.

— Какво? Кой го каза? — попита Амая сурово.

— Не знам, кълна се, че не знам.

— Добре, може би отново ще потърсим помощта ви. Сега може да си тръгвате.

Мъжът изглеждаше стъписан и изведнъж придоби безпомощен вид. Погледна ръцете си, сякаш не знаеше какво да прави с тях. Накрая реши да ги напъха дълбоко в джобовете си и без да каже нищо, излезе от залата.

Докторът влезе видимо недоволен, огледа всички присъстващи и досадата му сякаш се засили. След кратко представяне им докладва, обръщайки се към Сабалса и Ириарте и игнорирайки напълно Амая.

— Господин Алфредо Беларайн е претърпял тежка контузия на гръбначния мозък и частична фрактура на трахеята. Разбирате ли сериозността на това, което ви казвам? — Изгледа мъжете един след друг и добави: — С две думи, дори не знам как още е жив, разминал се е на косъм. Контузията на гръбначния мозък ни притеснява най-много. Смятаме, че с времето и след съответната рехабилитация ще се пораздвижи, но се съмнявам, че ще може отново да ходи. Разбрахте ли?