![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Здрависаха се и мургавият мъж го изгледа изпитателно.
— От Криминалния отдел ли сте? — попита Кемдари.
— Не… по принцип не.
— Но сте детектив — политически, нали?
— Току-що обсъждахме дали генерал Чан Кайши е прикрит комунист — обясни Джефри. — Навярно имаш мнение по този въпрос.
Всички го гледаха в очакване.
— Аз всъщност не работя точно в тази област… — измънка Фийлд, но забеляза неодобрителни погледи и бързо смени тактиката. — Мога да изразя обаче общото мнение на отдела, че той е циник. Готов е да използва всекиго, стига да извлече полза за себе си. Когато някой вече не му е нужен, бързо се отървава от него. Червените имат подкрепа и средства на юг и той ще ги използва в опита си да обедини страната под свое ръководство. Какво ще се случи, това вече е друг въпрос.
— А може би не е — вметна Кемдари. — Някакви сведения за готвени протести?
— Не, доколкото ни е известно.
Събеседниците закимаха енергично.
— Пречупихме ги — заяви мургавият мъж. — Казвахме, че с по-решителни действия ще ги вразумим, и се оказахме прави, въпреки Бородин.
Фийлд не беше сигурен, че безредиците са спрели завинаги и че миналогодишното решение за откриване на огън срещу протестантите е било правилно.
— Сега трябва да покажем на Чан и червените, че няма да позволим на някого от тях да сложи кървавите си ръце върху концесиите в Китай — заяви Кемдари и потърси одобрение в очите на Джефри, който не реагира. — Лу Хуан управлява града, сякаш му е бащиния, и никой не може дума да му каже.
Този път Джефри кимна:
— Ако някой го мисли за застрахователна полица, много се лъже.
— Близък е с Чан — отбеляза Люис. — Знаем го със сигурност. Има връзки и с червените.
— Той е бандит.
— Много си позволява напоследък — съгласи се Джефри. — В това няма съмнение. Така подлъгва някои хора.
Пенелъпи Доналдсън се изпъчи:
— Комунизмът ще залее Китай, както заля Русия. Ако още не сте го разбрали, значи сте пълни глупаци.
Настъпи мълчание. Люис бавно се обърна към нея:
— Пенелъпи, не съм подозирал, че симпатизираш на болшевиките.
Тя веднага омекна:
— Хайде, момчета, цяла вечер ли ще бистрите политиката?
В този момент оркестърът засвири и Люис, който явно се отегчаваше, се измъкна. Пенелъпи хвана Фийлд под ръка:
— Дики?
— Не мога…
— Хайде. Аз ще те науча.
Повлече го към дансинга. Оркестърът ускори темпото.
— Ричард — извика някой.
Беше Джефри. Фийлд спря и Пенелъпи се загуби сред тълпата на дансинга.
— Имам малко работа — обясни вуйчо му. — Досадна история, но трябва да се свърши. Би ли се погрижил за Пенелъпи? Гледай да не си навлече неприятности.
— Да… разбира се.
— Мрази, когато я оставям така, но и без това не мога да танцувам.
— Да… разбира се.
— Внимавай да не пие много.
— Да…
Пенелъпи се върна и хвана Фийлд за ръката.
— Хайде. Или и ти ме изоставяш?
След секунда, когато младият мъж се обърна, Джефри се отдалечаваше към вратата.
Пенелъпи спря до един келнер, който държеше сребърен поднос. Взе чаша шампанско и я изпразни на един дъх, после я върна на мястото й, без да пуска ръката на Фийлд.
Излязоха на дансинга, където някои танцуваха чарлстон. Когато Пенелъпи затанцува, Фийлд си спомни за една статия, която беше прочел в „Норт Чайна Дейли Нюз“, приканваща висшето шанхайско общество „да се откаже от това недостойно рипане и кълчене, показващо пълна липса на уважение към другите танцуващи“.
Фийлд нямаше никаква представа как се танцува чарлстон. Оказа се, че не е толкова лесно, колкото изглеждаше, и Пенелъпи постоянно му се смееше.
— Хайде — каза тя и постави ръка на рамото му, — трябва сърцето ти да играе.
Показа му как да движи ръцете и краката си и той бавно започна да схваща това странно кълчене.
Тя го похвали:
— Справяш се отлично.
На няколко метра от тях Люис го наблюдаваше с усмивка. Той танцуваше с една китайка, която достигаше едва до гърдите му. Фийлд си спомни проститутката, с която за малко щеше да преспи по-предната вечер, и писъците от другия край на коридора. Тук богатите винаги щяха да правят каквото си поискат, помисли си мрачно.