Последният кандидат [bg]

— Разбрах те — промърмори пилотът и вдигна ръце. — Този път вие печелите.

Миньо изстена.

— И ти си един нещастник — но въпреки това изопна ръце. — А вие, там долу, бъдете нащрек. Само това мога да ви кажа.

Томас знаеше, че нямат друг избор, освен да се подчинят. Той също вдигна ръце и пръв заслиза по рампата. Останалите го последваха и въоръжените ги отведоха от другата страна на берга, където бе паркиран стар и очукан пикап с бръмчащ двигател. Жена със защитна маска седеше на волана, други двама с гранатомети се бяха настанили на седалката зад нея.

Един от тях отвори страничната врата и им кимна да влизат.

— Хайде, вътре. Едно погрешно движение и ще литнат куршуми. Както ви казах, няма какво да губим. Не мисля, че светът ще стане по-лошо място, ако го отървем от вас.

Томас се качи в пикапа, като не спираше да преценява шансовете им. Едва ли можеха да са добри, след като другите имаха оръжия.

— Кой ви плаща да отвличате мунита? — попита той, докато приятелите му се качваха. Искаше някой да потвърди това, което Тереза бе казала на Гали — че напоследък отвличали и продавали някъде мунита.

Никой не отговори.

Тримата, които ги бяха посрещнали при платформата, влязоха последни и затвориха вратата. После насочиха оръжията си към тях.

— Отзад има качулки — каза мъжът, който явно бе водач на групата. — Нахлузете ги. Никак няма да ми хареса, ако видя, че някой от вас наднича под тях. Предпочитаме да запазим нашата малка тайна.

Томас въздъхна — нямаше смисъл да спори. Взе една от качулките и я нахлузи на главата си. Виждаше само чернилка и малко след това пикапът се раздвижи с нарастващо ръмжене на двигателя.

Пътуваха, без да спират, на Томас му се струваше, че измина безкрайно много време. Когато най-сетне пристигнаха, вече му призляваше.

Веднага щом вратата се отвори, той посегна инстинктивно към качулката.

— Не го прави — предупреди го водачът. — Да не си посмял да свалиш качулката. А сега слизайте. И без номера — ако искате да живеете.

— Ама и ти си един смелчага — изръмжа в отговор Миньо. — Лесно ти е да заплашваш, Когато сте шестима и с оръжие. Защо не вземеш да…

Гласът му бе прекъснат от удар, последван от изпъшкване.

Нечии ръце сграбчиха Томас грубо и го свалиха от пикапа. После някой го хвана за ръката и го поведе. Томас едва успяваше да се задържи на крака.

Не каза нищо, докато се спуснаха по стълбище и продължиха по дълъг коридор. Спряха и той чу изщракване на ключалка, сетне скърцане на отваряща се врата. Веднага след това въздухът се изпълни с приглушени гласове, сякаш вътре ги очакваха поне десетина души.