Последният кандидат [bg]

— Казах да бягате, идиоти такива! По-бързо!

Томас реши, че сега не е време за двоумене. Втурна се след тях, осъзнавайки, че това е единственият им шанс. Миньо, Хорхе и Бренда го последваха по петите. Когато се озърна, Томас откри, че ги гони малка тълпа побърканяци — бяха поне десетина. Изглеждаха съвсем обезумели, сякаш нещо се бе случило и всичките изведнъж бяха превъртели.

— Какво стана? — извика задъхано Миньо.

— Подмамиха ни извън зоната! — отвърна тичешком мустакатият. — Кълна се в Бога, смятаха да ни изядат. Едва успяхме да се измъкнем.

— Не спирайте! — предупреди другият пазач. Двамата внезапно свърнаха в една странична алея.

Томас и приятелите му продължиха да тичат към изхода и към берга. Зад тях се чуваха викове и подсвирквания и Томас се озърна за миг към преследвачите. Скъсани дрехи, сплъстени коси, мръсни лица. Но поне не бяха ги доближили.

— Не могат да ни стигнат! — извика той, забелязал пред тях портата. — Продължавайте, почти стигнахме!

Томас тичаше по-бързо, отколкото Когато и да било в досегашния си живот, дори в лабиринта. Мисълта да попадне в ръцете на тези побърканяци го изпълваше с ужас. Групата стигна портала и го премина, без да се забави. Дори не си направиха труда да затворят вратите, а се насочиха право към берга, чийто люк вече се отваряше, след като Хорхе го задейства дистанционно.

Стигнаха платформата и Томас изтича по нея и се метна вътре. Когато се обърна, приятелите му вече се бяха навъргаляли около него и рампата се вдигаше. Побърканяците, които ги преследваха, не биха могли да стигнат навреме, за да се промушат вътре. Но въпреки това отвън се чуваха виковете и псувните им. Един от тях взе камък и го хвърли, ала той не можа да стигне кораба.