Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Какво има? - попитах, когато той не откликна на тре-
тия ми коментар по повод новините.
- Ти ми кажи , Кларк. - Моля? - Е нали знаеш всичко за мен. Ти ми кажи.- Изгледах го смаяно.
- Съжалявам - промърморих накрая. - Знам че, днес не
се получи точно както го бях планирала. Но идеята беше да се разведриш. Мислех, че ще ти хареса.
Не добавих, че през цялото време на хиподрума е бил кисел, че си няма идея през какво бях минала, за да му измисля забавление, и дори не се е опитал да разбере.Не му казах, че ако ме беше оставил да купя тъпите значки, може би щяхме да обядваме в приятна обстановка и всич-ко останало щеше да е забравено.
- Точно за това говоря.
- За кое?
- И ти си като всички останали!
- Какво искаш да кажеш?
- Защо не си направи труда да ме попиташ, Кларк? Ако поне веднъж се беше посъветвала с мен за това тъй наречено забавление, щях да ти кажа. Мразя конете и конните надбягвания. Открай време. Но ти не си направи труда да ме попиташ. Реши, че това искам, организира го и го осъществи. Постъпи като всички останали. Реши вместо мен.
Преглътнах.
- Не съм искала да…
- Но го направи.
Той обърна количката с гръб към мен и след още няколко минути мълчание осъзнах, че това е покана да си вървя.
Дванадесета глава
Мога да ви кажа точния ден, в който престанах да бъда
безстрашна.
Беше преди седем години, в последните лениви, горещи дни на юли, когато тесните улици около замъка гъмжаха от туристи и въздухът бе изпълнен с ехото от криволиче-щите им стъпки и мелодиите на неизменните фъргони за сладолед, заели позиция на билото на хълма.
Баба ми беше починала предния месец след дълго бо-ледуване и цялото лято бе обвито в тънък слой тъга;тя
обгърна всичко, което двете със сестра ми правехме, приг-луши склонността ни към драматизъм и отмени обичайна-та ни програма от кратки почивки и излети. През повечето дни мама стоеше пред мивката, гърбът й бе ско-ван от опитите да потисне сълзите си, а татко изчезваше на работа всяка сутрин с мрачно, решително изражение и се връщаше часове по-късно с лъснало от пот лице, неспособен да каже каквото и да било, преди да е обърнал една бира. Сестра ми си беше у дома след първата година в университета и умът й вече бе далеч от нашето малко градче. Аз бях на двайсет и след по-малко от три месеца щях да срещна Патрик. Наслаждавахме се на едно от ония редки лета на свобода от финансови отговорности, дългове или задължения към други хора. Имах сезонна работа и цялото време на света да се гримирам, да нося високи токчета, които караха баща ми да се мръщи, и като цяло да открия себе си.
В ония дни се обличах нормално. Или по-скоро се обличах като останалите момичета в градчето - дълга коса, стигаща до раменете, джинсови панталони, тениска, достатъчно прилепнала, че да показва тънките ни кръстчета и стегнатите гърди. Гримирахме се с часове в търсене на точния нюанс сенки. Изглеждахме добре във всяко отношение, но постоянно се оплаквахме от несъществуващия целулит и невидимите дефекти на кожата ни.
Аз имах и идеи. Неща, които исках да правя. Едно от момчетата, бивш мой съученик, беше направило около-светско пътешествие и се върна някак отнесено и различно, сякаш не беше същият единайсетгодишен хлапак, който правеше огромни мехури с дъвката си в часовете по френ-ски.Импулсивно бях резервирала евтин полет до Австра-лия и се опитвах да намеря някого, който да дойде с мен.Харесваше ми екзотичното излъчване на съученика ми след пътешествието му, неизвестността. Той беше дишал въз-духа на далечни, непознати страни и това ми изглеждаше изкусително.Защото тук всички знаеха всичко за мен. А и със сестра като моята нямаше как да го забравя.
Беше петък. Прекарала бях деня в работа - с група мо-мичета, конто познавах от училище, упътвахм посетите-лите към панаира на занаятите в района на замъка. Целия ден се заливахме от смях и пресушавахме бутилки с безал-кохолни напитки под палещо слънце и синьо небе, в проб-лясващата от бойниците светлина. Навярно в този ден не бе имало турист, който да не ми се усмихне. Как да не се усмихваш на група жизнерадостни, весели момичета?Бяха ни платили по 30 лири, а организаторите останаха толкова доволни от оборота, че ни дадоха по пет лири отгоре.От-празнувахме го, като се напихме с някакви момчета, които бяха работили на паркинга в другия край на замъка. Из-глеждаха възпитани, носеха спортни ризи и дълги коси. Единият се казваше Ед, двама бяха студенти - така и не си спомням точно къде - и също като нас работеха през летните месеци. След цяла седмица упътване на паркинга джобовете им бяха пълни с кеш и когато нашите пари свършиха, с готовност започнаха да купуват питиета на групичката замаяни местни момичета, които отмятаха кокетно коси, пискаха и се шегуваха, и ги наричаха „бога-ташчета”. Богаташчетата говореха на различен език; говореха за следване и лета, прекарани в Южна Америка,за планински маршрути в Тайланд и кой ще се опита да получи стипендия за чужбина. Докато слушахме и пиехме, спомням си, че сестра ми спря край двора на бирарията, където се бяхме проснали на тревата. Носеше най-демо-дирания суитшърт, който може да си представите, никакъв грим, а аз бях забравила, че трябваше да се срещнем.Из-виках й да каже на мама и татко, че ще се върна,когато навърша трийсет. По някаква причина това ми се стори адски смешно и се закикотих истерично. Тя вдигна вежди и се отдалечи, сякаш бях най-непоносимият човек на све-