Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Чудесно - отвърнах бодро. Поех си дъх. - Умирам за препечени мръвки. Напред към сандвичите със свинско.
Поръчахме си три сандвича с бекон и ябълков сос и ги изядохме на завет под раирания брезент. Настаних се вър-ху една малка кофа за боклук, за да съм на същото ниво като Уил, и му помагах да хапва от месото, като го накъс-вах с пръсти, когато се налагаше. Двете продавачки в павилиона се преструваха, че не ни гледат. Виждах как следят Уил с крайчеца на окото; от време на време, когато мислеха, че не ги наблюдаваме, си шепнеха нещо. Почти ги чуват как казват: Клетият човечец. Какъв ужасен живот!Изгледах ги на кръв, за да спрат да го зяпат така. Не ми се мислеше как се чувства Уил от това „внимание”.
Дъждът беше спрял, но ветровитият хиподрум изведнъж ми се стори неприветлив. Навсякъде, включително и по тревните площи, имаше изхвърлени фишове от залаганията, мястото изглеждаше пусто и мрачно. Дъждът бе намалил броя на колите на паркинга, в далечината се чуваше неясният звук от високоговорителите, обявяващи поредната гонка.
- Предлагам да се връщаме - каза Нейтън, докато си бършеше устата. - Хубаво беше, но по-добре да избегнем задръстванията.
- Разбира се - съгласих се аз. Смачках хартиената си салфетка и я метнах в кофата. Уил отказа последната тре-
та от сандвича си.
- Не му ли хареса? - попита продавачката, докато Ней-
тън буташе количката му през тревата.
- Не знам. Може би щеше да му хареса повече, ако не го бяхте зяпали толкова - отвърнах аз и хвърлих остатъка в кофата.
Но връщането до минивана и свалянето на рампата се оказа трудна работа. През няколкото часа, които бяхме прекарали на хиподрума, пристигащите и заминаващите коли бяха превърнали паркинга в море от кал. Дори с вну-внушителната физическа сила на Нейтън и моите отчаяни напъни успяхме да пренесем количката едва на половина-та до минивана. Колелетата й се плъзгаха и съпротив-ляваха, неспособни да преодолеят оставащите сантиметри. Краката ми и тези на Нейтън се пързаляха в калта, която бе полепнала по обувките ни.
- Няма да стане - обади се Уил.
Не исках да го слушам. Не можех да понеса мисълта, че денят ни ще свърши по този начин.
- Май е по-добре да потърсим помощ - предложи Нейтън. - Не мога дори да върна количката на алеята. Заседнала е.
Чух въздишката на Уил. Едва ли можеше да изглежда по-недоволен.
- Мога да те сложа на предната седалка, Уил, ако я избутам малко назад. После с Луиза ще видим дали няма да успеем да вкараме и количката.
Уил процеди през зъби:
- Надявам се, че няма да се наложи да ме вдигат с пожарен кран.
- Съжалявам, приятелю - промърмори Нейтън. - Но с Лу няма да успеем сами. Виж, Лу, ти повече хващаш око-
питан се да намериш още няколко чифта ръце, а? Уил затвори очи и стисна челюсти, а аз хукнах към три-
буните.Никога не бих повярвала, че е възможно толкова много хора да откажат да помогнат, когато става дума за инва-лидна количка, затънала в калта - особено ако молбата идва от момиче с минипола, раздаващо очарователни ус-
мивки. Обикновено не ме бива много с непознати, но от-чаянието ме направи дръзка. Вървях от група на група из голямата трибуна и питах дали не могат да ми помогнат за няколко минути. Гледаха мен, гледаха дрехите ми и мис-леха, че е някакъв капан.
- Става дума за инвалид в количка. Затъна в калта.”Чакаме следващата гонка” - отвръщаха те. Или:”Съжа-
ляваме”. Или: “Изчакайте да мине гонката в два и половина. Заложили сме на един от конете”.
Подвоумих се дали да не повикам жокеите. Но щом приближих огражденията, видях, че са по-дребни и от мен.
Когато стигнах до пистата, вече кипях от едва сдържа-на ярост. Сигурно съм се зъбила на хората, вместо да се усмихвам. Най-сетне - о,чудо невиждано! - забелязах групата млади мъже с раирани поло блузи. Стискаха кутия с бира „Пилзнер” и “Тенънтс Екстра”. Акцентът им под-сказваше, че са някъде от Североизтока, и почти бях си-гурна, че не са спрели да се наливат през последните двайсет и четири часа. Взеха да свиркат одобрително,като ги приближих, и едва се сдържах да не им покажа среден
пръст.
- Дай една целувка, сладурче. Това е ергенският ми уикенд. Другата неделя се бракувам - обясни завалено един и стовари огромната си лапа върху рамото ми.
- Понеделник е. - Гледах да не правя физиономии, докато я избутвах.
- Не думай! Вече е понеделник? - Той залитна назад
- Все едно - дай една целувка!
- Всъщност - спрях го аз - дойдох да ви помоля за помощ.
- Нямаш никакъв проблем, бонбонче. - Думите бяха придружени от похотливо намигване.
Приятелите му се поклащаха кротко около него като
водни растения.
- Не, наистина. Приятелят ми има нужда от помощ.