Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Отсреща на паркинга е.
- Съжалявам, сладурче, но толкова съм фиркан, че и на себе си не мога да помогна.
- Ей Марки, гонката започва. Заложил си, нали? Аз
съм заложил.Обърнаха се отново към пистата, изгубили интерес.
Погледнах през рамо към паркинга и видях прегърбената фигура на Уил, Нейтън, който напразно се опитваше да помръдне количката. Представих си как се връщам и казвам на родителите на Уил, че сме оставили скъпата му колич-ка на един паркинг. В този момент забелязах татуировката. - Той е войник - извиках аз. - Бивш войник. Те се извърнаха един по един.
- Беше ранен. В Ирак. Искахме само да изкара един приятен ден навън. Но никой не желае да ни помогне. -Докато говорех, усетих как очите ми се пълнят със сълзи.
- Ветеран? Стига бе! Къде е?
- На паркинга. Вече молих сума народ, но никой не
иска да ни помогне.
Отне им минута-две да осъзнаят какво им казвам. След което се спогледаха смаяно.
- Хайде, момчета. Не можем да го оставим така. - За-люшкаха се подире ми в индианска нишка. Чувах ги как възклицават и мърморят: - Проклети цивилни… нямат представа какво е…
Когато стигнахме на паркинга, Нейтън бе застанал до Уил, чиято глава бе потънала дълбоко в яката на якето
заради студа, въпреки че Нейтън бе завил раменете му с едно одеяло.
- Тези любезни господа предложиха да ни помогнат -
обясних аз.Нейтън беше вперил очи в кутиите с бира. Признавам, нужно бе въображение да повярваш, че някой от тях има сили да ни помогне.
- Къде искате да го пренесем? - попита един. Другите наобиколиха Уил и го поздравиха с кимане. Един му предложи бира, явно неспособен да съобрази, че Уил не е в състояние да я поеме.
Нейтън посочи към минивана.
- Обратно в колата, ако е възможно Но за тази цел трябва да го отнесем до трибуните и да караме до него на заден.
- Няма нужда да го правите - рече един и потупа Ней-тън по гърба. - Ние ще го отнесем до колата ви, нали момчета?
Всички хорово се съгласиха. Започнаха да се подреждат около количката на Уил.
Запристъпвах притеснено от крак на крак.
- Не знам… разстоянието е голямо - казах накрая. - А количката е много тежка.
Те бяха пияни-заляни. Някои едва държаха кутиите с бира между пръстите си. Един пъхна своята в ръката ми.
- Не се тревожи, сладурче. Няма да оставим войник в беда, нали, момчета?
- Спокойно, приятел. Никога не сме изоставяли някого от своите.
Видях лицето на Нейтън и заклатих яростно глава, предупреждавайки го да смени учуденото си изражение. Уил едва ли щеше да каже нещо. Просто изглеждаше мрачен, а когато мъжете се скупчиха около количката му и я вдиг-наха с общ възглас - едва забележимо разтревожен.
- От кой полк е, сладурче?
Опитах да се усмихна, докато ровех в главата си за имена.
- Стрелковия… - отвърнах. - Единайсети стрелкови
- Не го знам - озадачи се мъжът.
- Това е нов полк - запелтечих. - Свръхсекретен, раз-
положен е в Ирак.
Маратонките им се хлъзгаха в калта и аз усетих как сърцето ми изтръпва. Количката на Уил бе повдигната десетина сантиметра над земята, все едно беше на хидрав-лика. Нейтън тичаше отпред да отключи колата.
- Тия момчета в Катерик ли ги обучават?
- Точно там - отвърнах и побързах да сменя темата. - тъй… кой от вас се жени?
Бяхме си разменили телефонните номера, когато най-сетне се отървах от Марки и приятелите му. Заровиха в джобовете си и събраха близо четирийсет лири за възста-новителния фонд на Уил, като спряха да настояват едва то им обясних, че повече ще ни зарадват, ако вместо това пият за наше здраве. Трябваше да ги разцелувам всич-ките. Почти се бях задушила от алкохолните пари, когато свърших.- Продължих да им махам, докато изчезнаха на трибуната, а Нейтън наду клаксона да се качвам в колата - Добри момчета, нали? - казах бодро и запалих двигателя.
- Дългучът изпусна кутията с бира върху десния ми крак-промърмори Уил. — Мириша на бъчва.
- Не мога да повярвам - възкликна Нейтън, когато най-сетне подкарах към изхода. - Вижте. Има отделен паркинг за хора с увреждания, точно до трибуните. И е асфалтиран.
Уил почти не проговори през останалата част от деня. Взе си довиждане с Нейтън, когато го оставихме пред дома му, и не проронн дума, докато шофирах по пътя към замъка-слабо натоварен заради падналите температури - и най-сетне паркирах пред пристройката.
Свалих количката на Уил, вкарах го вътре и му приготвих топла напитка. Смених обувките и панталона му, сложих изцапания в пералнята и запалих огъня, за да се стопли.
Включих телевизора, спуснах завесите и в стаята стана уютно - може би по-уютно заради времето, прекарано навън в студа.Но едва когато седнах до него в дневната и започнах да отпивам от чая си, осъзнах, че Уил не говори - не от умора или защото искаше да гледа телевизия.Прос-то не му се говореше с мен.