Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
та.
Когато „Червеният лъв” затвори, всички отидохме в лабиринта на замъка. Успяхме да се прехвърли през пор-тала и след много кикотене и блъскане един в друг стиг-
нахме до центъра, където пихме силен сайдер*. докато си предавахме от ръка на ръка цигара с марихуана. Помня, че гледах звездното небе и усещах как потъвам в дълбините му, а край мен земята се полюшваше лекичко и се издигаше и спускаше като палубата на огромен кораб. Някой свиреше на китара, бях изритала розовите си сатенени обувки с високи токчета във високата трева и повече не ги потърсих. Мислех си, че управлявам Вселената.
Трябва да бе минал половин час. когато осъзнах, че другите момичета са си тръгнали.
Сестра ми ме намери в центъра на лабиринта дълго след като звездите бяха скрити от нощните облаци. Както казах, много е умна. По-умна от мен във всеки случай.
От всички, които познавам, единствено тя може да излезе от лабиринта, без да се изгуби.
- Това ще те разсмее. Записах се в библиотеката.
Уил беше до колекцията си от сидита. Обърна количката към мен и изчака да поставя напитката му във високата чаша.
- Така ли? И какво четеш?
- 0, нищо сериозно. Няма да ти хареса. Любовни истории. Но се забавлявам.
- Онази вечер четеше Фланъри 0’Конър. - Той отпи от чашата.- Когато бях болен.
- Сборника с разкази?Не мога да повярвам, че си за-
белязъл. - Как да не забелележа! Остави книгата на горната лави-ца.Не мога да я стигна. - А…
- Недей да четеш боклуци.Вземи разказите на О’Конър
вкъщи.По-добре чети тях. Тъкмо се канех да кажа “не”, когато осъзнах, че всъщ-
ност не знам защо го правя. - Добре. Ще ти ги върна веднага щом ги свърша.
- Ще ми пуснеш ли музика, Кларк?
- Какво искаш?
Той ми каза, кимна ориентировъчно към мястото и аз затърсих в сидитата.
- Имам приятел, който е първа цигулка в „Албърт Сим-фония”. Обади се да каже, че другата седмица ще свири наблизо. Тази пиеса. Слушала ли си я?
- Не познавам класическата музика. Понякога баща ми пуска „Класик ФМ”, но…
- Никога не си била на концерт?
- Не.
Той изглеждаше искрено смаян.
- Е, веднъж ходих да гледам „Уестлайф”. Но не съм сигурна дали се брои. Сестра ми го избра. О, и смятах да ида на концерта на Роби Уилямс на двайсет и втория си рожден ден, но получих хранително натравяне.
Уил ми хвърли един от своите погледи - от ония, които казваха, че досега съм живяла като отшелница.
- Трябва да отидеш. Той ми предложи билети. Много е добър. Идете с майка ти.
Засмях се и поклатих глава.
- Няма да стане. Мама рядко излиза. А и аз не си падам
по такива неща.
- Както не си падаше по филми със субтитри?
Погледнах го намръщено.
- Аз не съм ти някакъв експеримент, Уил. Това не е
„Моята прекрасна лейди”.
- „Пигмалион”.
- Какво?
- Произведението, за което говориш. Казва се “Пигма-
лион”, „Моята прекрасна лейди” е незаконороденото й
отроче.
Изгледах го яростно. Нямаше ефект. Пуснах сидито. Когато се обърнах към него, той още клатеше глава.
- Голям сноб си, Кларк.
- Какво?Аз?
- Не си позволяваш да опитваш разни неща, защото си казваш: “Това не е за мен”. - Наистина не е за мен.
- Откъде знаеш? Не си правила нищо, не си била никъ-
де.Откъде знаеш кое е за теб и кое - не? Как някой като него би могъл да знае какво е да си като мен? Подразних се, че не иска да го проумее.
- Хайде, бъди по-смела.
- Не.
- Защо?
- Защото ще се чувствам неудобно. Ще се чувствам така, сякаш всички знаят.
- Кои всички? И какво ще знаят?
- Всички останали ще знаят, че мястото ми не е там.
- Как мислиш, че се чувствам аз? Спогледахме се.
- Където и да отида сега, Кларк, хората ме гледат така, сякаш мястото ми не е там.