От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Боар гледаше тъжен пред себе си. Предстоящата раздяла с Кадор му причиняваше дълбока болка. Съжаляваше, че трябваше да мине толкова време, докато разберат колко много всъщност се обичаха и че не можа да се порадва на тази любов по-дълго. Досега бе мислил, че само Аниор има значение за него и че той ще бъде безрезервно щастлив, когато се обедини с него. Но вече се съмняваше в това.
Аниор никога не се бе концентрирал изцяло само върху него, винаги имаше и други приятели, обичаше и други същества. Той бе станал по-рано по-независим от второто си Аз, отколкото Боар. Сега дори му беше трудно да повярва, че след обединението си те щяха да станат едно цяло и нямаше да проявяват вече индивидуалните си черти. Боар не знаеше какво го очаква тогава, но започна да се страхува от това обединяване подобно на Веова, когато разбра, че е Делен. Беше заобичал собствената си същност и искаше да я запази. И някак усещаше, че нещата сигурно бяха по-различни, отколкото си ги беше представял досега. Може би само си въобразяваше, че помни какво бяха представлявали с Аниор преди това разделение?
Продължаваше да обича Аниор не по-малко отпреди и въпреки това бе способен да обича и Кадор. Колко различни бяха тези двама Делени! Аниор беше по-устойчив, по-самостоятелен, по-властолюбив. А Кадор бе по-нежен, по-възприемчив, по-раздразнителен. И точно тази противоположност правеше контакта и с двамата интересен. Помагаше му да разбере по-добре самия Аниор, неговите търсения и увлечения, неговата способност да се влюбва в други.
— Мъчно ти е за Кадор, нали? — прекъсна Аниор мислите му. Беше приключил с превръщането на наличната антиматерия и чакаше. — Откога сте така близки?
— Откакто се върнахте с Нериф от Аритан — отговори Боар. Отново се учуди как Аниор можеше да говори за тези неща, без да ревнува много. Нещо, което за Кадор се оказа невъзможно. Кадор не можеше да мисли спокойно за Аниор, а за Тимон още по-малко. Смяташе, че Аниор излага Боар с тази своя връзка.
— Ако го обичаш, както аз обичам Сатара — продължи тъжен Аниор, — тази раздяла няма да ти е лека.
Боар въздъхна тежко, но се усмихна. Аниор просто отказваше да приеме, че Сатара бе изчезнал завинаги. Никога не говореше в минало свършено време за него.
— Ще вземам пример от теб — отговори той. — Няма да го призная за мъртъв.
Те се спогледаха и усмихнаха. Все пак бяха едно и се разбираха прекрасно. Боар преобразува ръката си в астрална материя и нежно погали Аниор с думите:
— Не се тревожи за Аритан. Ще направим каквото е по силите ни. Аз вярвам в нашия успех.
Но Аниор далеч не беше такъв оптимист. Тимон бе успял да го наплаши. А как странно се бе изразил: „Силата няма да ви стигне в сегашния състав.“ Какъв друг „състав“ имаше предвид? И каква помощ?
Боар, както винаги, разбра мислите му и отправи поглед към далечните звезди. Обясни:
— Тимон се надява на същото, на което се надявам и аз. Затова не ти открих цялата истина. Но по-добре да не говорим за надеждите ни. Нека си вършим нашата работа.
Аниор го погледна учуден:
— Може би и ние трябва да се слеем?
— Не — засмя се Боар, — за нас е още рано. А освен това нищо няма да постигнем. Ние и така можем да съгласуваме достатъчно добре действията си.
Погледна го с такава любов в очите, че Аниор си спомни далечното време, когато беше земна жена и трябваше да се раздели с Боар. Как силно желаеха и двамата тогава обединението си. И колко различно беше сега. Обичаха се, но вече не искаха на всяка цена да бъдат едно цяло. Дали това щеше отново да се промени, преди да настъпи моментът за тяхното обединение?
Настана време да се подготвят за предстоящата борба. Тази дума беше най-подходяща за очакващата ги работа. Събраха се в граничната зона на царството на Аниор. Оттук отвеждането на материята в хаоса бе по-безопасно.
Аниор се заразхожда нервно напред-назад. Измъчваше го мисълта дали щеше да се справи със своята част в тази обща работа. Не си позволяваше да мисли за един евентуален провал.
Тимон седеше видимо спокоен, вглъбен в себе си. Ако загубят тази борба, той отново щеше да остане без дом. Обичаше тази система и ако тя загинеше, щеше да го заболи много. А още по-мъчно щеше да му стане за Аниор. Как ли ще преживее една такава загуба?
Боар висеше във вид на енергийно топче в пространството. Не искаше някой да разбере колко много го измъчва знанието, че без помощ отвън те нямат никакъв шанс. Успя да скрие това дори от Кадор. Само Тимон знаеше за истинското положение на нещата. Завиждаше му за спокойствието, с което приемаше съдбата си. Усещаше, че и той се тревожи за Аниор, но майсторски го крие. Аниор имаше късмет с приятелите си. Те го обичаха безрезервно, въпреки че той не винаги им обръщаше достатъчно внимание. А днес освен тежката задача на тях им предстоеше да изгубят и по един приятел.