От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Само Нериф и Кадор сияеха. Очакваното сливане ги изпълваше с щастие, останалото вече нямаше значение за тях. Нериф се бе облегнал назад в един пространствен хамак и се усмихваше със затворени очи. А Кадор се носеше наблизо в синкавата си сфера и не откъсваше очи от него. Откакто се помнеше, той бе мечтал за това, което ги очакваше след малко, и още не можеше да повярва, че наистина бяха стигнали до този момент. Спасението на Аритан щеше да бъде задачата, която си заслужаваше завършването на жизнения им път като Делени. И ако Кадор съжаляваше за нещо, то беше, че трябваше да изостави Боар съвсем сам. Чувстваше мъката му и това му причиняваше болка. Но тя не можеше да помрачи радостта от предстоящото сливане с Нериф.
Изпрати малко нежност на Нериф и каза на глас:
— Време е за нас.
Аниор спря пред Нериф, като го гледаше със смес от мъка и радост. Щеше да загуби един много близък приятел, който най-накрая щеше да бъде истински щастлив. Усмихна му се, хвана го за ръката и го изтегли от хамака. Стреснат, Нериф отвори очи. Погледна Аниор и се хвърли в ръцете му. Двамата диаба се прегръщаха и се обвиваха в червения облак на тъгата.
— Прости ми за всичко, Нериф — прошепна Аниор.
— Нямам какво да ти прощавам — отвърна Нериф. — Ти направи за мен всичко, което бе по твоите сили. Ако не беше ти, аз още щях да слугувам на Ханура. А най-благодарен съм за това, че ми помогна да намеря истинското си щастие.
Той се обърна към Боар, който се бе кондензирал за малко във формата си на теор и сега му се усмихна тъжно. Те се прегърнаха за миг и Аниор си спомни странното гъделичкане, което бе изпитал, когато бе прегърнал Веова преди сливането му със Сатара.
Кадор застана пред Аниор, премервайки го мълчаливо с очи. Изведнъж се усмихна и каза:
— Погрижи се за Боар, той вече има само теб — и протегна ръката си към Аниор, който я пое в своята голяма черна длан и нежно я стисна. Отговори също усмихнат:
— Обещавам. А вие предайте много поздрави от нас на Сатара и Веова. Предполагам, че ще се срещнете.
Кадор се засмя:
— Ти май никога няма да забравиш Сатара. Ако си спомня за поръчката ти, след като се обединя с Нериф, ще я изпълня.
След това се обърна към Боар. На лицето му имаше такава тъжна усмивка, че Кадор направо се хвърли в прегръдката му. Притисна се към гърдите му и двамата се разпаднаха на един общ облак. Другите вече не можеха да станат свидетели на тяхното прощаване. Но не се съмняваха в чувствата, които те изпитваха един към друг.
Аниор отново си спомни за раздялата си със Сатара. Как бяха се любили пред очите на всички събрани теори. Мъката по Сатара го връхлетя с нова сила. Като че ли тепърва му предстоеше да се раздели с него. Сви се в пространствения хамак и скри лицето си с ръце. Обви се в червена мъгла.
Усети леко галене по гърба и се откъсна от старата си болка. Тимон се бе протегнал към него. Изведнъж Аниор осъзна, че сигурно правеше приятелите си нещастни, когато разкъсваше любовта си между тях. Но ги обичаше всичките и не знаеше как да избегне това.
Боар и Кадор се разделиха, без да приемат пак човекоподобната си форма. Аниор протегна ръка и Боар във вид на топче кацна леко в нея. Това беше най-голямата близост, която сега можеха да си позволят. А Кадор се сви до размера на малка топка, обиколи веднъж изправения Нериф и след това потъна изцяло в сърдечния му център.
Нериф изстена от наслада, падна на колене и се разпадна на розова мъгла, която се разсейваше из пространството. Чу се силен пукот и от средата на тази мъгла се издигна ярка бяла светлина, сияеща с лъчи във всички цветове. Отново се бе родило съществото, което някога се бе разделило, за да поживее като Кадор и Нериф. Сега то чакаше, за да спаси Аритан от сигурна гибел заедно с Боар, Аниор и Тимон.
Аниор отвори дланите си. Беше скрил Боар между тях. Усещаше нежните му бодежи и изпрати цялата си любов към него.
Тимон стана и погледна Аниор, който вдигна очи към него. Каза:
— Време е — и добави леко усмихнат, — чакам с нетърпение първата частица материя от теб.
Аниор въздъхна тежко. Дано да не разочарова теорите с несръчните си умения. Остави Боар, който се отдалечи малко от него, облегна се назад в пространствения хамак и затвори очи. Тази работа не се вършеше с ръце. Трябваше да се концентрира изцяло върху Боар. Той щеше да посрещне лъча и да прехвърли енергията към Аниор, който пък само със силата на въображението си щеше да я превърне в материя и да я препрати на Тимон. Дано Кадор-Нериф успееха достатъчно да намалят хода на времето.