Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Той никога не е имал тази възможност. Не и каквато си я представяш.
— О? Твърдиш, че никога не си била в къщичката с него?
— Била съм, но не съм… — тя замълча. Не биваше. — Просто трябва да погледнеш лицето и ребрата ми, Райдър — рязко каза тя. — И ще разбереш, че никога не съм била с тези мъже по собствено желание.
— Винаги с неохота, а? Може и да ти повярвам за копелдак като Шърман Коул. Но за останалите… Съжалявам, но добре си спомням първата нощ с теб, а също и с какво съвършенство кокетничеше. Въобще не се притесни, когато свлякох роклята ти на кръста и докато милвах гърдите ти. О, не, бе толкова обиграна… обещанията, нетърпението, което ме накара да изпитвам. Похотта се лееше от мен.
— Ще ми донесеш ли превръзки? Искам да превържа краката си. Трябва да ставам, Райдър. Толкова ми е писнало, че ми иде да викам, а разговорите с теб ме съсипват.
Толкова по въпроса за умишленото дразнене, помисли си той и кимна. Превърза сам краката й, доволен от факта, че изглеждаха по-добре, отколкото същата сутрин. Хубави ходила, помисли си той, тесни и с дълбоки извивки.
— След разговора си с мистър Сасън — каза той, докато изучаваше пръстите на краката й — проверих разписанието на корабите за Англия. Има няколко, които съвсем скоро тръгват оттам. Възнамерявам и тримата да сме още на следващия кораб за дома. Решението ми е окончателно.
— Сър, пак ли помагате на сестра ми?
Райдър бавно остави крака й на леглото. Той се обърна към Джеръми, който стоеше на вратата.
— Наистина трябва да свикна да заключвам тази шибана врата — каза той под носа си, но Софи го чу. Райдър се усмихна на момчето.
— Влез, Джеръми. На сестра ти й бе много горещо и аз просто се опитвах да я развеселя. Нали знаеш, скучно й е и има нужда от развлечения.
— Вие я държахте за крака.
— Да. Пръстите й се бяха схванали, но сега е по-добре. И както виждаш, отново превързвам ходилата й. Скучно й е.
— Аз ще й почета. За Бога, Софи, какво търси Шекспир на пода? Трябва повече да внимаваш. Някои страници са се подвили. Господи, страница четиристотин и тридесета е скъсана.
— Прав си, Джеръми. Тя скъса втора сцена от „Укротяване на опърничавата“.
— Върви си, Райдър — каза тя. — Просто си върви.
Той излезе, като си подсвиркваше.
Софи не разбра какво я е събудило. В един момент сънуваше, майка й също бе там и се смееше, решеше косата й и говореше за бъдещето и за всичките изискани млади мъже, които щяха да искат да се оженят за нея, когато отидеха в Лондон за осемнайсетия й рожден ден. В следващия момент тя бе съвсем бодра. Трепна, изправи се в леглото, замръзна неподвижно и се заслуша.
Ето го отново същият звук. Някакво движение. Идваше отвън.
Сърцето й заби със силни, бързи удари. Тя бавно отметна чаршафа и полекичка се измъкна иззад мрежата за комари. Бе много късно и много тихо, ако не се брои този странен шум. Човек беше. Движеше се тихо по балкона отвън, но не достатъчно тихо за нейния остър слух.
Тя стъпи на пода. Краката й все още бяха превързани, но от пожара в Кемъл Хол бяха изминали два дни и болката почти бе преминала. Софи бавно отиде на пръсти до отворената врата и надникна навън. Не чу нищо, само едно самотно кокуи. В следващия момент тя видя една сянка, дълга сянка, сянката на мъж, който крадешком се промъкваше покрай къщата.
Софи взе каната за вода, същата, с която преди два дни бе замерила Райдър, без да се двоуми изсипа водата в нощното гърне и излезе на балкона. Нямаше никакви пречки пред нея. Балконът, широк цели дванадесет фута, за да предпазва от слънцето, обикаляше открай докрай втория етаж на къщата. Тя се запромъква след мъжа. Изведнъж се оказа точно зад него и замръзна на мястото си. Той стоеше безшумно и се взираше в една спалня.
Спалнята на Райдър.
Видя го да вдига ръка. В нея имаше нож. Господи, това бе Томас! Щеше да убие Райдър.
Тя го изчака да влезе в спалнята и бързо го последва. Стъпките й бяха напълно безшумни заради дебелите превръзки на ходилата й. Софи надникна иззад отворената врата. Томас стоеше до леглото на Райдър. Бе вдигнал ножа. Тя видя, че гърдите му са омотани в голяма превръзка. Беше застреляла него, а не вуйчо си. Райдър бе прав.
Но не се бе прицелила добре. Жалко.
Томас бавно дръпна мрежата против комари.
Софи изпищя, и още, и още; пищеше като банши13, като някоя луда жрица на вуду. Изтича към Томас. Бе вдигнала каната в ръка.
Райдър се събуди и първото, което видя, бе сребристия отблясък от острието над тялото му. В главата му отекваше някакъв дрезгав писък. Исусе! Той се дръпна встрани и се изтърколи от леглото, но се оплете в мрежата за комари.
13
(ирл., шотл.) — Дух, чийто вой предвещава смърт в дома — Б.пр.