Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Амърст твърди, че положението в Китай е по-лошо, отколкото си мислехме. Графът е побеснял, а положението в двора става все по-неустойчиво. Трябва да побързаме. Кажи ми докъде стигна с книгата?
Морлънд сплете пръсти и започна да говори. Гласът му бе напрегнат. Потънали в разговора, двамата мъже не забелязаха красивата Луиза Ландрингам, която се бе прокраднала в сянката на вратата.
17.
Час по-късно Чеси Камърън стоеше в дъното на залата и се усмихваше, насилвайки се да изглежда весела, на някакъв млад офицер в яркочервена парадна униформа.
Скоро обожателите й бяха четирима, после шестима, осмина и тъй нататък.
Лекият й смях плуваше във въздуха, докато я умоляваха да танцува или да приеме чаша ликьор.
От другия край на залата граф Морлънд следеше всяко нейно движение, долавяше всяка извивка на смеха й.
И всичко това се забиваше като остър нож в стомаха му.
Изведнъж търпението му се изчерпа. Той извърна суровото си лице и гордо закрачи сред бляскавата тълпа, без да обръща внимание на никого.
Мекият смях на Чеси го съпроводи но целия път до изхода.
— … Чудесен прием.
— … прекрасна блъсканица, скъпа.
— … как успяваш всеки път да надминеш себе си?
Херцогиня Кранфорд се усмихваше и обикаляше сред гостите, долавяйки откъслечни разговори, като ту подхвърляше някоя дума, ту някой комплимент. А в същото време една част от съзнанието й ловко събираше двойките, които най-добре си подхождат. Но всичко това бе само преструвка. Цялото й внимание бе приковано от нежната красавица, заобиколена от тълпа обожатели, чийто брой растеше с всяка изминала минута.
И, разбира се, от мрачния граф, който не пропускаше нито едно нейно движение, преструвайки се, че изобщо не гледа към нея.
Ах, да бъдеш отново млада, замечтано си помисли херцогинята. Да чувстваш безгрижната радост, първия буен повей на страстта…
И болката. Тя винаги присъстваше, разбира се. Херцогинята пропъди тъгата, породена от някакъв спомен отпреди четиридесет години, когато въздухът бе пропит с аромата на рози…
— … да хапнем заедно… вечеря в десет… — Тя разсеяно се усмихваше на старите си приятели, без да се вслушва в думите им.
Не се и налагаше. Бе ги чувала хиляди пъти. Сега мислеше единствено за мис Камърън, която току-що бе измъкнала една гардения от косите си и със смях я подаваше на някакъв обожател, коленичил в нозете й. Мъжът отказваше да стане, преди да е получил този знак за вниманието й.
Херцогинята чу тихо изтракване и погледна към Тони Морлънд. Една грозна порцеланова фигурка стърчеше натрошена на парчета между дългите му пръсти. Той явно не осъзнаваше какво бе направил. А изражението на лицето му бе на човек, готов да убива. Херцогинята въздъхна.
Ах, да си на двадесет и пет и отново влюбена!
И докато наблюдаваше гордата походка, с която Морлънд напусна залата, очите й заблестяха и по устните й заигра многозначителна усмивка.
Поне още един човек бе забелязал внезапното оттегляне на графа… и тя го бе последвала скоро след това.
Сега красивото лице на Луиза Ландрингам се бе свило в кисела гримаса. Тя заглаждаше копринените си поли. Тази нощ я пренебрегнаха непростимо! Нея, всепризнатата красавица вече цели три сезона, която превземаше всички сърца, откакто възрастният й, страдащ от подагра, съпруг й оказа огромната услуга да умре в съня си след един изморителен лов и една още по-изморителна нощ в леглото й.
След което Луиза стана свободна — и много богата жена.
Харчеше парите си умно и с въображение. Купи си много тоалети, всичките копринени, в които да облича кадифеното си тяло, и най-редки индийски парфюми и китайски помади.
Последваха безразсъдни седмици, изпълнени с упояващо сладострастие, през които тя си осигуряваше нов партньор за всяка нощ. А понякога — и повече от един.
Да, забавляваше се много добре. Поне известно време.
Но искаше още.
Искаше този, за когото винаги бе мечтала — Тони Морлънд, единственият, който открито отблъскваше ухажванията й. Който публично я бе направил за посмешище.
Очите й се присвиха и се превърнаха в две блестящи остриета. Тя закрепи по-плътно маската на лицето си и се приведе в сянката на луксозната си карета, която трополеше по улиците на Лондон.
Мъжът до нея бе млад, мускулест и вече силно възбуден.
Тя погали с пръсти разголената му гръд, после плъзна ръката си надолу към слабините му, които се напрегнаха при докосването й.
Далеч по-забавно щеше да бъде, ако е с огромния Уелингтън, разбира се. Той би бил чудесна играчка, с която да се развлича, докато отмъсти на Морлънд. Но Великият мъж бе твърде зает и не се поддаде на очарованието й тази нощ.