Самотникът и лилията

— Да, би било жалко — отвърна Карес съвсем искрено.

Неговото присъствие я тревожеше, защото той я гледаше настойчиво всеки път, когато останеха заедно в една и съща стая. Той виждаше в нея видение на Аурора, а тя мразеше да й се напомня за приликата й с тази мъртва жена. Беше благодарна на Люсиен, че той го бе помолил да го придружи заедно с губернатора за обиколката на земите.

— Поне за едно нещо бих се радвала — той да остане тук тази вечер. Простете ми, но намирам атмосферата в Сан Рьогре за потискаща. Колкото повече хора има в тези стаи тази вечер, толкова по-добре — каза Соланж без заобикалки.

— Заради Деня на вси светии ли? — попита Карес, сепната от искреността на тази жена.

— Ако въобще някога е имало къща, обитавана от дух, то това е именно тази къща — каза тя категорично. — Пък и това самоубийство на връх празника направо е ужасно — добави Соланж, потръпвайки.

— Аурора е умряла на Деня на вси светии? — прошепна Карес, припомняйки си изражението на Люсиен, когато му бе напомнила, че празникът е само след два дни.

— Във всеки случай, слугите са я открили тогава.

— И къде е бил Люсиен? — успя да промълви Карес.

— Върнал се след няколко часа, лагерувал нагоре по реката на път за дома при едно от пътуванията, възложени му от Пиер-Франсоа — й каза Соланж, поемайки ролята на осведомителка на новата мадам Сен Амант.

— Разбирам. Нямало го е доста време — отвърна Карес, мразейки се за своето любопитство и за евтините си подпитвания за Люсиен и първата му съпруга зад гърба му.

Но тя трябваше да намери отговори на въпросите, които я преследваха още от първия ден, когато бе узнала за изумителната си прилика с Аурора.

— Така поне казват, че наистина е отсъствал доста време. Той сам поиска тази задача от Пиер-Франсоа. Ние естествено счетохме това за твърде странно. Но пък и самата Аурора беше доста странна, моля да ми простите за това, че не подбирам думите си — се изсмя грубо Соланж, продължавайки да опитва да раздвижи въздуха с ветрилото си.

— Какво имате предвид?

— Тя смяташе, че притежава определени сили — обясни Соланж, като тръсна натруфената си перука. — Например, предсказва бъдещето с помощта на карти. Снощи играхме именно на нейната масичка. Тя си я поръча от Франция. Обикновено седеше в салона на градската къща на Сен Амант в Нови Орлеан. Така се забавляваха много хора от всякакъв ранг. По време на сезона за посещения, щом някой влезеше в салона им, заварваше Аурора да седи зад масичката си за карти. Картите бяха пръснати на масата от едната й страна заедно с нейния „belle mignonne“ и с кристална гарафа с шампанско от другата — тръсна Соланж рамене.