Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Толкова си хубава на светлината на свещите — каза той нежно в косата й, застанал зад нея.
Тя усети как ръката му се придвижи напред и погали внимателно връхчетата на гърдите й през прозрачната материя на нейната риза. Желанието потече по вените и, въпреки че се опитваше да се пребори с неговата магнетична привлекателност. Тази вечер присъствието на Аурора в къщата беше прекалено осезателно. Тя не искаше да бъде само сянката на една мъртва жена. Но за нея той беше като наркотик, който тя жадуваше с всяка фибра на тялото си. Необходимостта от неговото докосване беше по-силна от честта й, достатъчно силна, за да пренебрегне достойнството си, дори само за да почувства още веднъж как той я увлича със себе си в онова невероятно изживяване.
— Тази вечер, скъпа, се нуждая от теб повече от всякога досега. — Гласът му беше дрезгав шепот, той бе поставил дланите на ръцете си върху пулсиращите й зърна, горещите му устни бяха допрени до трапчинката на врата й, там, където нейният пулс пърхаше бързо като крилцата на уловена птичка.
Тя се предаде, облягайки се назад към него и позволи на езика му да проследи сините венички по мраморната й шия. Нейната ръка потърси зад себе си гъвкавите му бедра, погали техните очертания и тя си припомни какво бе усещането да ги усети увити около себе си. Когато той свали фината риза от раменете си, ноктите й се впиха в него през плата на бричовете му.
Бурята изглежда отново набра сила, докато той я носеше на ръце към очакващото ги легло. Тя гледаше от мекия, пухен матрак, в който бе потънала, как той сваля дрехите от тялото си. Неговата очевидна възбуда я караше да потръпва неудържимо от страст. Тя усещаше някаква промяна у него тази вечер. Някаква плашеща и възбуждаща промяна. Не знаеше къде са корените й, във вилнеещата навън буря или в емоционалната буря вътре в него, но усещаше, че в него се таи сдържана ярост.
Когато я притегли към себе си, той промърмори до пламналите й устни:
— Ще се опитам да бъда нежен, но не мога да го обещая.
— Нито пък аз — отвърна тя на стреснатия му смях.
След това Люсиен вече не се засмя, когато тя захапа долната му устна толкова страстно, че това накара кръвта му да закипи. Търсещите му устни се устремиха към нейните жадно и безпощадно. Тя отвърна на грубата му целувка, като сплете езика си с неговия, увивайки го в своята влажна, кадифена атака, след това го засмука, опитвайки вкуса му с неудържимост, на която не бе мислила, че е способна.
Силните мъжки ръце обхванаха в дланите си пухкавите овали на задника й, притискайки я към мускулестото му тяло. Нейните нежни пръсти се бяха заровили в кичурите на косата му, докато се целуваха и прегръщаха като диви животни. Те се търкаляха по пухения матрак в танца на страстта, първо той отгоре, а после тя.
Със затворените пред бурята крила на френската врата, която не позволяваше на студения въздух да проникне, стаята беше топла и уютна, точно като прегръдка. Телата им скоро се покриха с пот и това само прибавяше още нещо към тяхната освободеност, която ги бе обвързала с магията си.
Те сякаш не можеха да се наситят на вкуса, на миризмата, на усещането за другия. Стонове и въздишки на страст и удоволствие изпълниха стаята с най-сладката музика, в контраст на звуците на нестихващата буря.
— Да, моя любов — извика тя, след като той проникна в нея твърдо, с усещането за триумф, изпълвайки я със своето желание. Бедрата й се изпънаха, за да го посрещнат, движейки се, връщайки се назад, отговаряйки на неговото проникване със собствената си дива страст.
Те само усещаха, защото бяха прекалено възбудени, за да мислят, че и двамата търсят причина да забравят трагичното си минало. Споменът за техния живот, преди да се срещнат, бе пометен за няколко скъпоценни мига извън времето, когато заедно споделиха своята първична страст, която поглъщаше цялата им памет.
По-късно, когато вече лежаха прегърнати, изтощени, но доволни, Карес усети как някаква странна меланхолия я обзема като моментно призляване. Тя въздъхна, притискайки се още по-плътно към гъвкавото тяло на Люсиен.
— Какво има, скъпа моя? Ти въздъхна толкова тежко — прошепна той в заплетената коприна на косата й, галейки я с пръстите си, наслаждавайки се на удоволствието, което проникваше през кожата му.
— Не знаех, че меланхолията се спуска над теб като мъгла — каза тя, усмихвайки се плахо в опита си да прогони тъгата, която се опитваше да я погълне.
— О, мисля, че мога да ти го обясня. Нарича се „Le petite mort“, малката смърт. Когато любовниците изживеят едно особено близко сливане, в което се обединяват душата и тялото, разделянето след това, когато са постигнали удовлетворение е много трудно. Трудността идва от това, че те осъзнават, че вече не са едно цяло и че трябва да се завърнат към собствената си идентичност. Ти това чувстваш сега, скъпа — й обясни Люсиен, подкрепяйки думите си с леки целувки по косата й и копринената кожа на слепоочията. — Затвори очи и се унеси в сън. Това е просто част от живота, част от любовта.