Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Какво за бога е това „belle mignonne“! — попита заинтригуваната Карес. Тя бе чувала това словосъчетание и преди, но не можеше да го свърже с нищо.
— Сега вече не са на мода и слава Богу. Бяха доста отвратителни, особено този на Аурора. „Belle mignonne“ това е човешки череп. Бяха много популярни по времето на стария крал Луи XIV. Както разбрах и кралицата си имала доста сериозна колекция. Те трябвало да те накарат да се замислиш за преходността на светските стремежи. Аурора специално го използваше само заради ефекта. Ето такава си беше — обясни Соланж, потръпвайки, и вдигна чашата с бренди към устните си. Бе започнала да пие, още щом мъжете излязоха, събираше кураж да остане сама в празната къща.
— Спомням си, че мама ми разказваше за тях, когато бях малка — каза замислено Карес. — Тя също мислеше, че са били отвратителни.
— Вашата майка е знаела за „belle mignonnes“, скъпа? Странно, защото те бяха популярни само измежду аристократите във Версай. А Люсиен ни каза, че сте от Лион — изкоментира Соланж, вперила в нея присвитите си очи. — Вие не сте тази, която би трябвало да бъдете, Карес. Или, за да се изразя по точно, вие сте точно тази, която би трябвало да сте, но не и тази, за която се представяте.
— Бяхте започнала да ми разказвате за Аурора и за нейната увереност, че притежава магически сили й напомни бързо Карес.
— Ах, да, Аурора — отвърна Соланж, но проницателните й сини очи казваха на Карес, че тя ще се откаже да й задава въпроси за нейното минало засега, но няма да забрави съмненията си. — Е, както казах, нейният „belle mignonne“ беше само за ефект. Тя палеше вътре в него свещ и го покриваше с една от перуките си. Никога няма да забравя ухиления череп и светлината на свещта, която се виждаше през дупките на очите му. Това създаваше определена атмосфера, точно както я искаше тя. Всеки научаваше бъдещето си чрез картите й. Странно, но предсказанията й обикновено се оказваха верни. Разбира се, към това трябва да се прибавят нейната репутация и страхът на хората от нея.
— Хората са се бояли от нея? — попита Карес с изумен глас. Тя знаеше, че африканците са се бояли от нея, но не знаеше, че и с французите е било така.
— Да, при това доста — отговори Соланж и отпи една голяма глътка, преди да продължи. — В Нови Орлеан се говореше, че била върховна жрица на някаква африканска религия, наречена вуду. Знам, че африканците се бояха до смърт от нея. Моята прислужница твърдеше, че Аурора притежавала огромна сила, която можела да използва за добро или зло в зависимост от настроението си, а нейното настроение изглежда обикновено я теглеше към злото. И после, разбира се, тя беше родена в навечерието на Деня на вси светии, което за много хора е сигурен белег за притежание на ясновидски способности. Странно, но тя умря точно на рождения си ден. — Соланж потръпна и се пресегна за бутилката с бренди, която бе оставила на масата, и след като измъкна тапата от гърлото и, напълни чашата си до ръба.
— Колко странно, че е решила да се самоубие на рождения си ден, нали? — попита Карес внимателно, мислейки си, че Аурора не е била от склонните към самоубийство.
— Тя винаги казваше, че е родена на Деня на вси светии и на него ще умре — обясни Соланж, пребледняла, въпреки румения си тен. — Чак сега се сетих за това нейно пророчество. Тя го направи в драматичните си одежди на бала с маски, който те организираха по случай рождения и ден навръх Деня на вси светии, една година преди нейната смърт. Господи! Ако си го бях спомнила, никога нямаше да се съглася е идеята на Филип да дойдем в Сан Рьогре, преди да се върнем в Нови Орлеан — каза тя и вдигна с трепереща ръка чашата към устните си.
— Тя е казала, че ще умре на Деня на вси светии — изрече Карес гласно мислите си, чудейки се дали тази жена е била превъртяла дотолкова, че да се самоубие, само за да се сбъдне пророчеството й.
— Люсиен се вбесяваше от нейното театралничене, както го наричаше той. Те се скараха ужасно точно по средата на партито. Когато Филип се опита да застане на нейна страна като каза, че силите на злото ще я защитават винаги на рождения й ден, Люсиен го нарече глупак. Люсиен си тръгна за Сан Рьогре, а нейните насмешки все още отекваха в ушите му. Тя го обвини, че не иска да приеме факта, че тя е надарена с особени дарби, пред които е безсилен.
— Колко ужасно — прошепна Карес, мислейки за това как Люсиен се е справял с такава жена.
— Тя наистина беше ужасна жена — съгласи се Соланж. — Мисля, че всички ние осъзнавахме, че не е съвсем на себе си. Повечето хора страняха от нея заради това. Тя наистина ги плашеше, защото не бе лесно да се разбере, че Аурора не признава никакви граници. Знам, че много от тях говореха за проклятието над Сен Амант, за това, как Люсиен като баща си се е оженил за ненормална жена.