Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Тя беше ли достатъчно ненормална, за да се самоубие, само за да се сбъдне предсказанието й? — попита Карес, а от основата на гръбнака й се надигна студена тръпка при мисълта, че прилича на една душевноболна.
— Това винаги ме е учудвало, защото Аурора изглеждаше прекалено самовлюбена, за да се самоубие. Тя се наслаждаваше на страхопочитанието на африканците, както и на някои бели — каза Соланж замислено. — Бих могла да си представя, че ще убие някой друг, но не и себе си.
— От това, което ми казахте, и аз съм склонна да стигна до същото заключение — съгласи се Карес. — А ако е било нещастен случай?
— Вие сте била на верандата и сигурно сте видяла здравите облегалки на перилата. Бихте ли могла да паднете случайно през перилата, които са високи над талията ви? — всяка дума на Соланж бе пропита от нейния цинизъм.
— Не, трябва да призная, че ми се струва невъзможно — каза Карес с въздишка.
— Има и друга история за това, какво се е случило през този ден — й каза Соланж, снижавайки глас, да не би случайно да я чуе някой от слугите, ако мине по верандата край салона.
— И каква е тя? — попита Карес с пресъхнала уста. Знаеше, че не иска да чуе това, което ще й каже Соланж, но любопитството й беше прекалено голямо.
— Домашните прислужници твърдят, че чули как мъж и жена се карат в салона малко преди полунощ. Те са имали свободна вечер за празника, но слугите твърдят, че Аурора настоявала, че не й е необходим никой в къщата. Това било необичайно, защото тя обикновено се чувствала неспокойна в Сан Рьогре. Имението е толкова изолирано, а и Люсиен бе започнал да пътува все по-често нагоре по реката, за да надзирава фортификациите по заръка на Пиер — Франсоа. Но през тази вечер тя била освободила всички слуги, като казала, че очаква съпругът й да се върне, тъй като е рожденият й ден. Изглежда той й го е обещал. Слугите; които си идвали от религиозната служба на едно сечище надолу по реката, чули караницата и решили, че мъжът е Люсиен. Слуховете твърдят, че слугите видели една висока стройна мъжка фигура, застанала на светлината на свещите до далечната стена на салона. По-късно, разбира се, много се чудиха кой точно е бил мъжът. А робът, чието задължение е да стои през нощта в една барака на брега, за да предизвестява за посетители, твърди, че чул самотен ездач да се приближава по пътеката край реката късно през нощта. Може ли това да е бил убиецът на Аурора? Трябва да разберете, скъпа Карес, че много хора се бояха от Аурора, а този страх би могъл лесно да се превърне в омраза, омраза толкова силна, че да стане убийствена. По-лесно бих могла да си представя, че е била убита, отколкото, че се е самоубила — каза твърдо Соланж, допивайки остатъка от бренди в чашата си на една глътка.
— Склонна съм да се съглася с вас, въпреки че не познавам… Аурора. — Карес направи пауза. — Но другата възможност е прекалено ужасяваща.
— Какво имате предвид? — попита Соланж остро, застанала вдървено в крехкия позлатен стол.
— Ако е била убита, тогава значи убиецът така и не е бил открит. Той, ако е той, е все още жив, вероятно все още живее в Луизиана.
— Ох, помислих си, че имате предвид нещо друго — промърмори Соланж, веейки си с палмовото ветрило.
— Какво си помислихте, че ще кажа? — попита Карес изненадано.
Соланж погледна през рамо, за да се убеди, че са сами и каза тихо:
— Някои предполагаха, че убиецът би могъл да е Люсиен. Не мисля, че някой може да го обвини, ако го е сторил. Говореше се, че по време на дългите отсъствия на Люсиен тя е приемала любовника си, вероятно някой от изповядващите заедно с нея вуду. Имаше доста французи, които, макар и да не споделяха напълно нейните вярвания, признаваха, че тя притежава специални сили, сетивни сили — обясняваше Соланж, а очите и светеха алчно от клюката, която споделяше. — Шушукаше се за странни ритуали или оргии, или както там ги наричат, на някакво сечище в блатата през летните нощи. Хората мислеха, че той вече не е можел да търпи начина, по който се държеше тя или че я е заварил с любовника й, изчакал е, докато той си тръгне, и я е убил. Той би могъл да изчезне после в блатата, защото ги познава като дланта на ръката си, и да се появи отново, когато тялото е било открито, сякаш току-що се е завърнал. Никой не знае какво точно се е случило през онази вечер и ние също няма да узнаем, но хората обичат да си приказват. Аурора беше точно този тип жена. Все още се говори за нея, макар че тази вечер ще се навършат седем години от смъртта й. Трябва да ви кажа, че това донесе и на Люсиен особена репутация. Няма нищо, което една жена да харесва повече у един мъж, от това усещане за опасност около него.