Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Чичо Василе — сепна го гласът на Митето, — връщам колелото. Мишо ми го даде, но дъждът ме задържа.
Синът на Фончо и внучката на Алексо Поптодоров стояха отвън пред вратата. Васил я отвори и пое велосипедчето от Митето. Марион го гледаше с хитри очи.
— Поправихте ли обувките на бай Пано? — неочаквано и вежливо попита тя.
В първия момент Васил не реагира, но после бързо си спомни какво го беше предупридила Мими. Защо го питаше това дете? Какво знаше и колко бе видяло?
— А ти защо се интересуваш?
— Ами, Митко видял подобни обувки на краката на смахнатия човек, дето пренася въглища. Нали, Мите?
— Аха! — измънка момчето, не по-малко изненадано от мъжа пред него.
— Питахме се, дали не са същите?
— Не са! — вместо него отговори самата Гергина.
Децата се обърнаха и едва не извикаха. Да, зад тях стоеше не друг, а леля Гина, която явно бе чула всичко. Сега тя щеше да разбере, че те се съмняват в нея. Откъде бе изникнала? Сякаш се появи от дънземя. Дори Васил не успя да види кога бе застанала зад Митето и Марион.
— Ония на Арлам Лудия са други. Аз му ги дадох преди няколко месеца. Пано си купуваше по два чифта, за да не личи износването на здравия крак. Тия, които сте видели в конака, чичо ви Васил ми ги върна. Сега доволни ли сте?
Двете влюбени деца стояха като попарени. След малко се спогледаха, Марион направи знак с глава да тръгват и те закрачиха нагоре по „Аница“. Чувстваха се глупаво, дори не се хванаха за ръце. В настъпилата тишина зазвуча виолончелто на Мишо. Митето така и забрави да пита за пушката си.
— Гино, какво правиш? — не издържа Васил.
— Спокойно! Утре ще ида в милицията и всичко ще кажа на Гичо. Дойдох да те предупредя да знаеш. Между нас все едно нищо не е имало. Каквото и да стане, ще те помня докрая.
— Какво говориш? Нима…
— Гледай си семейството и не мисли за мене! Хайде, че Милèва идва.
Гергина се обърна и тръгна към тях. Наистина, откъм главната улица се задаваше тъща му. На Васил вече не му пукаше дали го е видяла със съседката. Запали цигара и хвана в обратна посока. Щеше да заобиколи покрай запустелия конак, а оттам да се спусне към бръснарницата на Цачи. Дано Линдро бе вече при него! — помоли се Васил.
Мими се дръпна от прозореца и седна замислена на леглото си. Успя да види и да чуе всичко. Мъжът, в когото бе влюбена, беше в беда. Щеше ли съседката Гина да го издаде въпреки обещанията си? Мими усети същевременно и мъка, и страх. Трябваше непременно да отиде при Мишо, да го гушне и дълго да го държи в обятията си.
Капитан Григоров
В бръснарницата баха само Цачи и Гичо Гаргата. Пушеха и тихо си говореха. За съжаление, Линдро го нямаше. Васил Обретенов влезе, поздрави и седна унил под кръглото прозорче.
— Кво става бе, Васо? Нещо са ти потънали гемиите — подхвана го Цачи.
— Намери ли Фончо? — попита и Гичо.
Васил вече съжали, че е дошъл тук, за да търси утеха. Сега двамата нямаше да го оставят на мира с техните въпроси. Все пак, той приглади коса с ръка, въздъхна и рече:
— Абе, уморен съм нещо… Фончо го нямаше. Не е ли идвал тука?
— Не е! Днеска Гичо дойде пръв.
— Сигурно по служба? — опита се да бъде настъпателен Васил.
— И по служба, Васко, ама ти като не щеш да съдействаш? — смигна на Цачи.
— Не ми е до шеги. Казах ти, че не мога така…
— Е, добре де! — прекъсна го капитанът, сякаш се опасяваше Васил да не каже и пред Цачи какво го бе помолил в милицията.
Васил го погледна и се запита дали точно сега да не му съобщи всичко, което бе научил от Гергина. Едва ли щеше да има по-удобен случай? Днес за втори път съдбата го сблъска с Гичо. Защо не? Щеше да има и свидетел — Цачи. Да, но по такъв начин Васил щеше да си признае, че има тайна връзка с жената на бай Пано. Горкият мъж! Ако бе вярно, че го е насекла на парчета и го е изгорила, това щеше да бъде най-зловещото убийство в историята на Олм, а и не само в неговата. И как се бе сетила само — да не го зарови, а да го хвърли в огъня? Никакви следи, никакви улики. Кремирала го бе като индийците, само дето преди това го бе разчленила. Ужас! Но защо го беше направила?
— Григоров, що не я вкарате тая Гина в ареста и да я попритиснете малко, бе? — предложи бай Цачи. — Няма начин да не си каже всичко.
— Не може така! Ние не сме инквизиция!
„Абе, не сте!“, помисли си бръснаря, но не посмя да го изрече на глас. Вместо това предположи:
— То, да не пък бай Пано да се е върнал при унгарката?
— Изключено е! — само това отговори капитанът, после стана да си върви: — Скоро всичко ще се разбере. — А преди да излезе, той се обърна към Васил: — Ела за малко навън! Айде, Цачи, до утре!