Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Като гости ли отиваме там? — попита Бийн.
— Като туристи.
— Добре. Защото оставихме нещо в болницата, за което може би трябва да се върнем.
Но хората на Ахил — или който и да беше — явно знаеха причината за посещението на Петра в Женската болница. Фактически… нямаше никакъв шанс нещо тяхно да е останало там.
Бийн се обърна и погледна мъжа на задната седалка.
Индонезиецът поклати глава:
— Съжалявам. Те ми казват, докато ние спираме тук и стреляме хора вместо вас, охрана в болницата краде, каквото оставили там.
Разбира се. Защо да си пробиваш път през охраната с бой, когато можеш просто да я наемеш.
Всичко му стана ясно. Ако Петра се бе качила в първото такси, това нямаше да е убийство, а отвличане. Не ставаше дума за смъртта на Бийн — убийството му беше просто допълнително възнаграждение. Целта беше да се вземат бебетата на Бийн.
Вече знаеше, че не са ги преследвали, защото и двамата с Петра са били предадени още с пристигането си. Волеску. Ако и Волеску беше замесен в тази работа, тогава откраднатите зародиши в края на краищата вероятно са притежавали Ключа на Антон. Нямаше друга причина да искат неговите бебета, ако не са феномени от вида на Бийн.
Тестът на Волеску вероятно беше измама. Румънецът може би нямаше представа кои от зародишите са с Ключа на Антон и кои не. Щяха да ги имплантират в заместители и после, след раждането им, щяха да видят какво се е получило.
Бийн бе измамен от Волеску, също както Питър бе измамен от Ахил. Но с Петра не се бяха доверили на Волеску, а само повярваха, че не е в съюз с Ахил.
Все пак, не бе задължително да е Ахил. Само защото бе отвлякъл джийша на Ендър, не означаваше, че е единственият възможен похитител на света. Децата на Бийн, ако притежаваха неговата дарба, щяха да са ценно предимство за всяка амбициозна нация или бъдещ военен лидер. Отглеждаш ги, без да знаят нищо за истинските си родители, обучаваш ги тук, на Земята, интензивно както Бийн и другите деца във Военното училище, а след девет или десет години вече разполагаш с гении по стратегия и тактика.
Не бе изключено и да е търговска цел. Навярно Волеску бе организирал всичко сам — наемане на стрелци, подкупване на охраната — за да може да продаде бебетата по-късно на безумна цена.
— Лоши новини, съжалявам — каза мъжът от задната седалка. — Но ти все още имаш едно бебе, да? В жена ти, да?
— Единственото, да се надяваме — отвърна Бийн. Единственото, ако имаха късмет.
Което беше малко вероятно предвид ситуацията.
Все пак пътуваха към Дамаск… Ако Алай наистина ги вземеше под своя закрила, Петра щеше да бъде в безопасност. Петра и едно дете… което най-вероятно имаше Ключа на Антон и му бе съдено да умре, без дори да достигне двайсет години. Поне то и Петра щяха да са в безопасност.
Но другите деца бяха там, навън, деца на Бийн и Петра, които щяха да бъдат отгледани от чужди хора като оръжия, като роби.
Зародишите бяха девет на брой. Един беше имплантиран, а три бяха изхвърлени. Значи оставаха пет в ръцете на Волеску или Ахил, или на някой друг.
А не бе изключено Волеску да е открил начин да включи и трите изхвърлени, разменяйки контейнерите по някакъв начин. Така липсващите зародиши може би бяха осем.
Бийн си наложи да не мисли за тревогите, защото не можеше да направи нищо в момента, и се съсредоточи върху настоящото положение.
— Благодаря ви — обърна се към мъжете в колата. — Бях небрежен. Без вас щях да съм мъртъв.
— Не небрежен — усмихна се мъжът отзад. — Влюбен млад мъж. Жена с бебе в нея. Време на надежда.
„Последвано непосредствено — осъзна Бийн — от време почти на отчаяние.“
Изобщо не биваше да се съгласява да има деца, без значение колко силно Петра го искаше, без значение колко много я обичаше, без значение колко много самият той жадуваше за дете, за семейство. Ако беше останал непреклонен, сега враговете му нямаше да имат какво да откраднат от него. С Петра щяха да си бъдат все така в нелегалност, защото нямаше да им се налага да ходят при змия като Волеску.
— Бебета добро — обади се пак мъжът отзад. — Правят те уплашен, правят те луд. Някой открадва бебета, някой наранява бебетата, прави те луд. Но все пак добро. Бебета добро.
Да. Добре. Може би Бийн щеше да живее достатъчно дълго, за да го разбере, а може би нямаше.
Защото сега той знаеше каква е целта на неговия живот, независимо колко време му оставаше, преди да умре от гигантизъм.
Щеше да си върне бебетата. Без значение значение дали трябваше да съществуват, те вече съществуваха, всяко със своя собствена генетична идентичност, всяко едно вече живо. Преди да ги откраднат, те не представляваха нищо за него освен клетки в някакъв разтвор. Значение имаше само едното, което щеше да бъде имплантирано в Петра, да порасне и да стане част от тяхното семейство. Но сега всичките имаха значение. Сега до едно бяха живи за него, защото бяха в ръцете на някой друг, решил да ги използва.