Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Междувременно в съблекалните Хари и другите членове на отбора се преобличаха в яркочервените си куидични одежди („Слидерин“ щяха да играят в зелено).
Ууд се покашля, за да въдвори тишина.
— Добре, мъже — каза.
— И жени — добави гончията Анджелина Джонсън.
— И жени — съгласи се Ууд. — Това е.
— Големият — обади се Фред Уизли.
— Този, който всички очаквахме — каза Джордж.
— Знаем вече наизуст речта на Оливър — обърна се Фред към Хари. — И миналата година бяхме в отбора.
— Млъкнете, вие двамата — викна Ууд. — Това е най-добрият отбор, който „Грифиндор“ е имал от години насам. Ние ще бием. Сигурен съм.
Той ги изгледа гневно, сякаш искаше да каже: „Иначе ще ви дам да се разберете!“
— Така. Време е. На добър час на всички ви.
Хари тръгна слез Фред и Джордж от съблекалнята и — с надеждата, че коленете му няма да се огънат — излезе на игрището под бурни ликувания.
Мадам Хууч щеше да бъде рефер. Тя стоеше посред игрището с метлата си в ръка и очакваше двата отбора.
— Сега искам от всекиго от вас хубава, честна игра — каза тя, след като всички се събраха около нея.
Хари забеляза, че сякаш се обърна специално към шестокурсника Маркъс Флинт, капитана на „Слидерин“. Помисли си, че Флинт изглежда, като че ли има тролска кръв във вените си. С крайчеца на окото си зърна високо горе развяващия се транспарант, от който над публиката святкаше надписът „Потър — президент“. Сърцето му подскочи. Почувства се по-храбър.
— Възседнете метлите си, моля.
Хари яхна своята „Нимбус две хиляди“.
Мадам Хууч свирна силно със сребърната си свирка.
Петнайсет метли се издигнаха високо, високо във въздуха. Играта почваше.
— И куофълът веднага е грабнат от Анджелина Джонсън от „Грифиндор“… какъв чудесен гончия е това момиче, пък и доста привлекателно…
— ДЖОРДЪН!
— Извинете, професор Макгонъгол.
Лий Джордън, приятелят на близнаците Уизли, коментираше мача, строго наблюдаван от професор Макгонъгол.
— И тя наистина фучи там горе, чист пас към Алиша Спинет, отлично откритие на Оливър Ууд, миналата година беше само резерва… обратно към Джонсън и… не, „Слидерин“ взеха куофъла, капитанът на „Слидерин“ Маркъс Флинт печели куофъла и потегля… Флинт лети като орел там горе… той ще вкара… не, спрян с отлично движение на пазача на „Грифиндор“, Ууд и грифиндорци взимат куофъла… Това там е гончията Кейти Бел от „Грифиндор“, чудесно пикиране покрай Флинт, сега по дължината на игрището и… ОХ!… От това трябва да я е заболяло, удар по тила от един блъджър… куофълът взет от „Слидерин“… това е Ейдриън Пюси, който лети към головите стълбове, но е блокиран от втори блъджър… запратен по него от Фред или Джордж Уизли, не мога да кажа кой от тях… Както и да е, добра игра на грифиндорския бияч и Джонсън пак овладява куофъла, свободно поле пред нея и тя потегля… наистина фучи… Давай Анджелина!… Пазачът Блечли се спуска… не уцелва… „ГРИФИНДОР“ БЕЛЕЖИ!
Ликуването на „Грифиндор“ изпълни студения въздух, а ревове и стенания от слидеринци му пригласяха.
— Сгъстете се, мръднете.
— Хагрид!
Рон и Хърмаяни се притиснаха един към друг, за да направят достатъчно място, та Хагрид да седне до тях.
— Досега гледах от колибата си — каза Хагрид, като потупа един голям бинокъл, който висеше на врата му. — Ама не е същото, както да си сред навалицата. Още няма следа от снича, а?
— Няма — отвърна Рон. — Засега Хари не е имал много работа.
— Поне се запази от беда, и това е нещо — каза Хагрид, като вдигна бинокъла и погледна към точицата на небето, която беше Хари.
Високо горе Хари се носеше над играта, взирайки се да забележи някаква следа от снича. Това беше част от игровия план, замислен от него и Ууд.
— Стой на сигурно разстояние, докато не видиш снича — беше му казал Ууд. — Не искаме да те атакуват, преди да се налага.
Когато Анджелина отбеляза гола, Хари завъртя два лупинга около обръчите, за да изрази радостта си. Сега отново се взираше да види снича. Веднъж зърна златно просветване, но то се оказа просто отблясък от ръчния часовник на един от близнаците Уизли, друг път един блъджър се стрелна към него по-скоро като топовно гюлле, отколкото като топка, но Хари го отбягна и Фред Уизли дойде да го подгони.
— Всичко наред ли е, Хари? — успя да извика той, когато отби яростно блъджъра към Маркъс Флинт.
— „Слидерин“ във владение — каза Лий Джордън. — Гончията Пюси се измъква от два блъджъра, двамата Уизли и гончията Бел и фучи към… почакайте малко… това сничът ли беше?