Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Хърмаяни извади списък от теми и заглавия, които беше решила да прегледа, докато Рон тръгна край една редица от книги и започна да ги вади наслуки от рафтовете. Хари пък отиде при Недостъпния отдел. От известно време се питаше дали Фламел не се намира там. За жалост човек трябваше да има специална бележка, подписана от някой учител, за да надникне в някоя от забранените книги, и той знаеше, че никога няма да получи такава. Това бяха книги, които съдържаха силна Черна магия (такава никога не се преподаваше в „Хогуортс“) и се четяха само от по-възрастните ученици, изучаващи защита срещу Черните изкуства за напреднали.
— Какво търсиш, момче?
— Нищо — отговори Хари.
Мадам Пинс, библиотекарката, размаха срещу него една бърсалка за прах от пера.
— Тогава по-добре излез оттам. Хайде… вън!
Като му се искаше да бе измислил по-бързо някаква история, Хари напусна библиотеката. Той, Рон и Хърмаяни бяха се вече споразумели, че ще е по-добре да не питат Мадам Пинс къде биха могли да намерят Фламел. Бяха убедени, че тя ще може да им каже, но не можеха да рискуват Снейп да научи с какво се занимават.
Хари чакаше отвън в коридора да види дали другите двама са открили нещо, но не беше много обнадежден. В края на краищата те търсеха вече от две седмици, но тъй като го правеха само в малките междучасия, не беше изненадващо, че не бяха намерили нищо. Всъщност се нуждаеха от едно хубаво дълго търсене без острия поглед на Мадам Пинс.
Пет минути по-късно Рон и Хърмаяни се присъединиха към него, като клатеха глави. Отидоха да обядват.
— Ще продължите да търсите, докато ме няма, нали? — каза Хърмаяни. — И ми пратете една сова, ако намерите нещо.
— А ти би могла да питаш родителите си дали знаят кой е Фламел — предложи Рон. — Тях да питаш ще е безопасно.
— Съвсем безопасно, тъй като и двамата са зъболекари — увери го Хърмаяни.
През ваканцията Рон и Хари прекарваха времето си прекалено весело, за да се замислят много за Фламел. В спалнята останаха сами, а общата стая беше много по-празна от обикновено, така че можеха да ползват удобните фотьойли до огнището. Седяха там с часове и ядяха всичко, което можеха да набучат на шиш за скара — хляб, кифли, сладкиши. Измисляха начини как да направят така, че Малфой да бъде изключен — за това беше весело да говорят, дори да нямаха надежда да стане.
Освен това Рон почна да учи Хари на магьоснически шах. Той беше точно като мъгълски шах, само че фигурите бяха живи, поради което човек имаше чувството, че ръководи войска в битка. Комплектът на Рон беше много стар и разнебитен. Като всичко останало, което притежаваше, и шахът навремето бе принадлежал на някого друг от семейството — в този случай на дядо му. Както и да е, старите шахматни фигури не представляваха никаква пречка. Рон ги познаваше толкова добре, че нямаше никакви затруднения да ги накара да правят каквото той искаше.
Хари играеше с шахматни фигури, които му беше заел Шиймъс Финигън. Понеже още не беше много добър играч, те непрестанно му подвикваха разни съвети, което беше много объркващо: „Не ме пращай там, не виждаш ли неговия кон? Прати онзи, можем да си позволим да загубим него.“
На Бъдни вечер Хари си легна, като очакваше с трепет следващия ден заради яденето и веселбите, но без да се надява на каквито и да било подаръци. Обаче когато се събуди рано на другата сутрин, първото нещо, което видя, беше малка купчина пакети до долния край на леглото си.
— Весела Коледа! — каза Рон сънливо, когато Хари се измъкна от леглото и облече халата си.
— И на теб — отговори Хари. — Я погледни насам! Получил съм подаръци!
— А ти какво очакваше… репи ли? — каза Рон, като се обърна към своята купчина, която беше много по-голяма от тази на Хари.
Хари взе най-горния пакет. Беше увит в кафява амбалажна хартия, върху която беше надраскан следният надпис: „За Хари от Хагрид“. Вътре имаше една грубовато издялана дървена флейта. Очевидно Хагрид я беше измайсторил сам. Хари я наду — прозвуча малко като крясък на сова.
Вторият, много малък пакет, съдържаше бележка.