Хари Потър и философският камък

През публиката премина ропот, когато Ейдриън Пюси изтърва куофъла, увлечено загледан през рамото си подир златния проблясък, който премина покрай лявото му ухо.

Хари го видя. В прилив на силна възбуда той се стрелна надолу към златната следа. Терънс Хигс, търсачът на „Слидерин“, също я бе видял. Рамо до рамо те фучаха към снича — всички гончии сякаш бяха забравили какво се очаква от тях и се носеха на средна височина, за да наблюдават.

Хари беше по-бърз от Хигс — виждаше как малкото кръгло кълбо с пърхащи крилца свисти пред него — и даде допълнителна скорост…

БАМ! Яростен рев проехтя долу от грифиндорци — Маркъс Флинт бе блокирал Хари предумишлено и метлата на Хари се отклони от курса си, а самият той с мъка се задържа на нея.

— Фаул! — крещяха грифиндорци.

Мадам Хууч направи гневна забележка на Флинт и след това отсъди свободно хвърляне по головите стълбове за „Грифиндор“. Но в цялата бъркотия естествено златният снич отново беше изчезнал.

Долу на трибуните Дийн Томас крещеше:

— Изгонете го! Червен картон!

— Това не е футбол, Дийн — напомни му Рон. — В куидича играчите не се изгонват… а какво е червен картон?

Но Хагрид беше на страната на Дийн.

— Би трябвало да променят правилата. Флинт можеше да събори Хари на земята.

На Лий Джордън му беше трудно да не вземе страна.

— И така… след тази явна и отвратителна непочтена игра…

— Джордън! — скара му се професор Макгонъгол.

— Тоест след този очевиден и противен фаул…

— Джордън, предупреждавам те…

— Добре де, добре. Флинт за малко не уби търсача на „Грифиндор“, което, уверявам ви, може да се случи всекиму, и така… на „Грифиндор“ беше даден наказателен удар, изпълнен от Спинет, която отбелязва безпроблемно, и играта продължава. „Грифиндор“ все още са във владение.

Лошото се случи тъкмо когато Хари отбягна друг блъджър, който мина опасно близо до главата му. Внезапно метлата му страховито се наклони. За част от секундата той помисли, че ще падне. Притисна метлата здраво с двете си ръце и с коленете. Никога не беше изпитвал подобно нещо.

То се повтори. Метлата сякаш се опитваше да го отхвърли. Обаче метлите от модел „Нимбус две хиляди“ не решаваха току-така да хвърлят ездачите си. Хари направи опит да завие обратно към грифиндорските голови стълбове; почти беше решил да помоли Ууд да поиска прекъсване — и тогава осъзна, че метлата е абсолютно извън неговия контрол. Той не можеше да я обърне. Изобщо не можеше да я управлява. Тя фучеше на зигзаг из въздуха и от време на време правеше силни замитащи движения, които за малко не го изхвърляха от мястото му.

Лий все още коментираше.

— „Слидерин“ във владение… Флинт с куофъла… преминава Спинет… преминава Бел… ударен силно по лицето от един блъджър, дано му е счупил носа… само се шегувам, професоре… „Слидерин“ бележат… о, не…

Слидеринци ликуваха. Никой сякаш не бе забелязал, че метлата на Хари се държи странно. Тя го отнасяше бавно все по-нависоко, далеч от играта, като едновременно се мяташе и гърчеше.

— Не разбирам какво е намислил да прави Хари — промърмори Хагрид, докато се взираше през бинокъла си. — Ако не знаех, че не е възможно, бих казал, че е загубил контрол над метлата си… но не може да е…

Изведнъж навред по трибуните зрителите почнаха да сочат нагоре към Хари. Метлата му взе да се превърта и превърта, а той едва успяваше да се задържи върху нея. Цялата публика ахна от ужас. Метлата се бе раздрусала рязко и Хари излетя от нея — сега висеше на нея, заловен само с една ръка.

— Дали не й е станало нещо, когато Флинт го блокира? — прошепна Шиймъс.

— Не може — каза Хагрид с треперещ глас. — Нищо не може да повлияе на една метла, освен силна Черна магия… Никой хлапак не би могъл да направи това с една „Нимбус две хиляди“.

При тези думи Хърмаяни грабна бинокъла на Хагрид, но вместо да погледне нагоре към Хари, почна панически да оглежда публиката.

— Какво правиш? — изстена Рон с посивяло лице.

— Знаех си — отговори Хърмаяни задъхано. — Снейп… Погледни!

Рон сграбчи бинокъла. Снейп седеше в средата на трибуната срещу тях. Очите му бяха вперени в Хари и той мърмореше непрекъснато нещо под носа си.

— Прави нещо… урочасва метлата — каза Хърмаяни.

— Сега какво?

— Остави на мен.

Преди Рон да продума, Хърмаяни изчезна. Рон насочи бинокъла към Хари. Метлата му се тресеше толкова силно, че му беше почти невъзможно да се задържи още дълго. Цялата публика бе на крака и наблюдаваше в ужас, докато двамата Уизли полетяха нагоре, за да се опитат да изтеглят Хари в безопасност на една от своите метли, обаче нямаше полза — колкото пъти се доближаваха до него, метлата отскачаше още по-нависоко. Те се спуснаха надолу и кръжаха под него с явната надежда да го хванат, ако падне. Маркъс Флинт взе куофъла и отбеляза пет пъти, без някой да обърне внимание.