Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Толкова ми е мъчно — каза Драко Малфой в час по отвари — за всички, които трябва да останат в „Хогуортс“ по Коледа, защото не ги искат у дома.
Докато говореше, гледаше към Хари. Краб и Гойл се разкикотиха. Хари, който отмерваше стрит на прах гръбнак от лъвска риба, не им обърна внимание. След куидичния мач Малфой беше станал още по-неприятен от обикновено. Възмутен от загубата на „Слидерин“, той се опитваше да разсмее всички, като разправяше, че скоро една широкоуста дървесна жаба щяла да замести Хари като търсач. После разбра, че никой не смята това за смешно, тъй като на всички беше направило силно впечатление как Хари бе успял да се задържи на друсащата се метла. Така че Малфой, изпълнен със завист и гняв, бе почнал да задява пак Хари за това, че няма истинско семейство.
Вярно беше, че Хари нямаше да се върне на улица „Привит Драйв“ за Коледа. Предишната седмица професор Макгонъгол обикаляше и правеше списък на учениците, които щяха да останат през ваканцията, и Хари веднага се записа. Той изобщо не се самосъжаляваше; това навярно щеше да е най-хубавата Коледа, която някога е преживявал. Рон и братята му също щяха да останат, защото господин и госпожа Уизли заминаваха за Румъния да посетят Чарли.
Когато напускаха подземията след часа по отвари, видяха, че една голяма ела заприщва коридора пред тях. Двата грамадни крака, които се подаваха отдолу, и силно пухтене им подсказаха, че зад нея е Хагрид.
— Здравей, Хагрид, искаш ли помощ? — попита Рон, мушнал глава през клоните.
— Не, ще се оправя, благодаря, Рон.
— Ще се махнете ли от пътя ми, моля? — прозвуча студеният провлечен глас на Малфой зад тях. — Може би се опитваш да изкараш малко допълнителни пари, а, Уизли? Предполагам, че се надяваш самият ти да станеш пазач на дивеча, когато напуснеш „Хогуортс“… Колибата на Хагрид сигурно ти се вижда като дворец в сравнение с това, на което е свикнало твоето семейство.
Рон се нахвърли върху Малфой тъкмо когато Снейп се изкачваше по стълбите.
— УИЗЛИ!
Рон пусна предницата на одеждите на Малфой.
— Той беше предизвикан, професор Снейп — обади се Хагрид, като подаде огромното си космато лице иззад дървото. — Малфой обиди семейството му.
— Каквото и да е, да се биеш е против правилата на „Хогуортс“, Хагрид — каза Снейп с кадифен глас. — Отнемат се пет точки на „Грифиндор“, Уизли, и бъди благодарен, че не са повече. Раздвижете се всички.
Малфой, Краб и Гойл се изблъскаха грубо покрай дървото, като разпиляха игли навсякъде и хихикаха.
— Ще ми падне той! — каза Рон и скръцна със зъби зад гърба на Малфой. — Никой ден ще ми падне…
— Мразя ги и двамата — рече Хари. — И Малфой, и Снейп.
— Хайде, горе главата, иде Коледа — каза Хагрид. — Знаете ли що, елате с мен да видите Голямата зала. Изглежда чудесно.
Така че Хари, Рон и Хърмаяни тръгнаха подир Хагрид и неговото дърво към Голямата зала, където професор Макгонъгол и професор Флитуик се занимаваха с коледната украса.
— А, Хагрид, последното дърво… би ли го сложил в далечния ъгъл?
Залата изглеждаше великолепно. Гирлянди от зеленика и имел висяха по всички стени и цели дванайсет коледни елхи стояха в помещението, някои блещукаха с мънички ледени висулки, други — със стотици свещи.
— Колко дни ви остават до ваканцията? — попита Хагрид.
— Само един — отговори Хърмаяни. — И това ми напомни… Хари, Рон, имаме половин час до обед, трябва да отидем в библиотеката.
— О, да, права си — възкликна Рон и откъсна поглед от професор Флитуик, от чиято магическа пръчка бликаха златни мехури, а той ги пръскаше по клоните на новото дърво.
— В библиотеката ли? — каза Хагрид, който излезе след тях от залата. — Точно преди ваканцията? Не се ли престаравате?
— О, ние не учим — отговори му Хари бодро. — Откакто ти спомена Николас Фламел, се опитваме да открием кой е той.
— Какво правите? — Хагрид изглеждаше потресен. — Слушайте какво… казах ви… оставете това. Не ви е работа какво пази онова куче.
— Просто искаме да знаем кой е Николас Фламел и толкова — каза Хърмаяни.
— Освен ако не искаш да ни го кажеш ти и да ни спестиш труда? — добави Хари. — Трябва да сме прегледали вече стотици книги и никъде не можем да го намерим… загатни поне нещо… Знам, че съм чел някъде името му.
— Нищо не казвам — отсече Хагрид решително.
— Тогава ще трябва сами да го открием — каза Рон и тримата оставиха раздразнения Хагрид и забързаха към библиотеката.
Те наистина се бяха ровили в книги да търсят името на Фламел, откакто Хагрид се беше изтървал, защото как щяха иначе да открият какво се опитва да открадне Снейп? Неприятното беше в това, че бе много трудно да проумеят откъде да започнат, след като не знаеха какво може да е направил Фламел, за да попадне в някоя книга. Нямаше го във „Велики магьосници на двайсети век“, нито в „Забележителни магически имена на нашето време“; липсваше и в „Значителни съвременни магически открития“, както и в „Изследване на най-съвременните тенденции в магията“. Към това естествено се прибавяше и огромният обем на библиотеката — десетки хиляди книги, хиляди рафтове; стотици тесни редици.