Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Хайде, Хърмаяни! — шепнеше Рон отчаяно.
Хърмаяни си беше пробила път до трибуната, където стоеше Снейп, и сега тичаше по реда зад него; дори не спря да се извини, когато блъсна професор Куиръл и той полетя с главата напред върху предната редица. Когато достигна Снейп, тя клекна, извади магическата си пръчка и прошепна няколко добре подбрани думи. Яркосини пламъци се стрелнаха от пръчката й към долния ръб на Снейповите одежди.
Минаха може би трийсет секунди, докато Снейп схване, че дрехите му горят. Внезапен крясък й показа, че си е свършила работата. Тя събра пламъците в едно бурканче, което пъхна в джоба си, и се втурна обратно по редицата — Снейп никога нямаше да разбере какво се е случило.
Но то беше достатъчно. Горе във въздуха Хари изведнъж успя да се покатери пак върху метлата си.
— Невил, можеш да погледнеш! — каза Рон. През последните пет минути Невил ридаеше, скрил лице в якето на Хагрид.
Хари фучеше към земята, когато зрителите го видяха да се плесва с ръка по устата, сякаш му се повръща, кацна на игрището на четири крака, изкашля се — и нещо златно падна в ръката му.
— Сничът е у мен! — провикна се той и го размаха над главата си, а играта завърши в пълна бъркотия.
— Той не го улови, той почти го глътна — още виеше Флинт двайсет минути по-късно, но това нямаше значение — Хари не беше нарушил никакви правила, пък Лий Джордън продължаваше щастливо да крещи резултата — „Грифиндор“ бяха спечелили със сто и седемдесет точки на шейсет. Обаче Хари не чу нищо от всичко това. На него му приготвяха чаша силен чай в колибата на Хагрид, където отиде заедно с Рон и Хърмаяни.
— Снейп беше — обясняваше Рон. — Хърмаяни и аз го видяхме. Проклинаше метлата ти, мърмореше, не откъсваше очи от теб.
— Глупости! — каза Хагрид, който не беше чул нито дума от това, което ставаше до него на трибуните. — Защо би направил Снейп подобно нещо?
Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, чудейки се какво да му кажат. Хари реши — истината.
— Открих нещо за него — каза той на Хагрид. — Опитал се е да мине покрай онова триглаво куче на Вси светии. То го е ухапало. Мислим, че е искал да открадне това, което то пази.
Хагрид изтърва чайника.
— Откъде знаете за Пухчо? — попита.
— Пухчо?
— Да… той е мой… купих го от един гръцки приятел, когото срещнах миналата година в кръчмата… Дадох го назаем на Дъмбълдор да пази…
— Какво? — каза Хари нетърпеливо.
— Не ме питай повече — отговори Хагрид троснато. — Това е строго поверително и толкоз!
— Но Снейп се опитва да го открадне.
— Глупости! — повтори Хагрид. — Снейп е учител в „Хогуортс“… не би направил подобно нещо.
— Тогава защо току-що се опита да убие Хари? — извика Хърмаяни. Следобедните събития явно бяха променили мнението й за Снейп. — Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях! При правенето на магии трябва да поддържаш връзка с поглед, а Снейп изобщо не примигваше. Видях го!
— Казвам ти, че грешиш! — горещеше се Хагрид. — Не знам защо метлата на Хари се държеше така, но Снейп не би се опитал да убие един ученик! Слушайте ме сега и тримата — бъркате се в неща, дето не ви засягат. Това е опасно. Забравете кучето, забравете и това, което пази. Това си е между професор Дъмбълдор и Николас Фламел…
— Аха! — обади се Хари. — Значи е намесен и някой, наречен Николас Фламел, така ли?
Хагрид изглеждаше страшно ядосан на себе си.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
ОГЛЕДАЛОТО ЕИНАЛЕЖ
Наближаваше Коледа. Една сутрин в средата на декември „Хогуортс“ осъмна, потънал в повече от един метър сняг. Езерото замръзна здраво и близнаците Уизли бяха наказани, понеже омагьосаха няколко снежни топки да преследват Куиръл навсякъде и да отскачат от задната част на тюрбана му. Малобройните сови, които успяха да си проправят път през бурното небе, за да предадат поща, трябваше да бъдат лекувани от Хагрид, преди да могат отново да полетят.
Всички очакваха нетърпеливо началото на ваканцията. Докато в камините в общата стая на „Грифиндор“ и в Голямата зала горяха буйни огньове, коридорите с тяхното течение бяха ледени и острият вятър караше прозорците на класните стаи да тракат. Най-неприятни от всичко бяха часовете при професор Снейп долу в подземията, където дъхът на учениците се носеше като мъгла пред тях и те стояха колкото могат по-близо до своите горещи котли.