Удоволствието на краля

През първите месеци след завръщането си у дома бе живяла в страх, че Ейдриън може да пристигне всеки момент и да започне да й диктува какво да прави. Но времето минаваше и тя си даде сметка, със странно натежало сърце, че като се изключеха редките му троснати послания, той съвсем бе забравил за нея. Тя, разбира се, се бе погрижила да не го притеснява за Авил. Тримата мъже, които бе изпратил да я държат под око, бяха очарователни. Дейлин й бе изключително верен. При тази мисъл на лицето й се появи усмивка. Ричард Хънтингтън бе само с около година по-голям от него, със светлосини очи, тяло на бик и готов да бъде запленен. Джайлс Рийвс бе строг стар шотландец, прав като стрела, плешив като мишелов и винаги нащрек. От самото начало си бе поставила за цел да пита за всичко. Просто се стараеше да получи желаните отговори. Тъй като доктор Кутен бе до нея, а на земята, която лесно можеше да бъде оспорвана от английския и френския крал, не бе трудно да възникне напрежение, Даниел се стараеше да обяснява нещата така, че в крайна сметка да стане нейното. Все пак графинята беше тя, затова не приемеше заповеди, но позволяваше да бъде съветвана. Жителите на Авил я слушаха и търсеха начин да й се харесат, а Даниел си мислеше, че винаги трябва да ги предпазва да не пострадат в проклетата игра на двамата крале. Защото тя беше отговорна за добруването на своите хора.

Наред с това Авил постепенно се прочу в Европа като средище на изкуствата. Графинята приемаше всякакви художници, музиканти, занаятчии и благородници, включително от рода Валоа. Беше правила компания на крал Жан и на престолонаследника Шарл. Симон, граф Монтжоа и неин далечен братовчед, беше дошъл веднъж да я посети заедно с Жан и скоро двамата се бяха сближили. Симон беше с шест години по-голям от нея и изключително красив: със светлосини очи, кестенява коса, слабо лице и лъчезарна усмивка. Беше трениран за боец, висок и слаб, но с изваяни мускули. Обичаше да се забавлява. Смееше се заедно с Даниел на клоуни и жонгльори, на кукловоди и певци, а в същото време я съветваше по въпросите на отбраната на крепостта. Тя самата бе изчела много за обсадата и защитата, твърдо решила да не позволи Авил някога да падне отново. Въпреки чумата, убила почти половината население на Европа, плодородните поля тук бяха давали богата реколта, а грижливото управление и работа подсигуряваха щедри дялове, така че имението бе забогатяло. Бе повикала зидари, които да построят втора стена около крепостта, за да предотвратят евентуалното изкопаване на тунел, довело до падането й преди почти двайсет години.