Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Какво е мнението ти за рокзвездите? — Люк попита Сибил с лукава усмивка.
Сибил се изкикоти. Тъкмо беше започнала да се среща с английската рокзвезда Крис Фьоникс.
— Влюбена съм! — изкудкудяка тя. — Крис е невероятен!
Бриджит си спомни за друга рокзвезда — за небезизвестния Флаш. Майка й беше починала от свръхдоза в неговата компания — и двамата били прекалено дрогирани в стая в евтин хотел на Таймс Скуеър.
О, Боже! Никой не трябваше да открие истинската й самоличност. Беше задължително да запази анонимността си. Вече беше казала на Нона, която на свой ред беше инструктирала родителите си да не казват нищо. Може би трябваше да смени и малкото си име, за да е по-сигурна.
— Мога да ти уредя да се срещнеш с всеки агент в града — похвали се Люк. — Кажи ми само кой.
— Мишел Ги — тихо каза Бриджит, едва вярвайки, че това най-сетне се случва.
— Няма проблеми — рече Люк. — Той седи през две маси с Робъртсън — но когато тя разбере, че няма да има нищо общо с кампанията на джинсите „Рок-енд-рол“, може би няма да си добре дошла в семейството на Мишел.
— Ще видим — произнесе Бриджит с малка уверена усмивка.
След като Родригес си тръгна, Винъс разбра, че не може да заспи, така че вместо това тя направи обичайната си нощна разходка из къщата. За нея още не беше късно да се преориентира. Родригес я беше задоволил сексуално, но в интелектуално отношение той беше нула. Може би остаряваше, защото имаше нужда от нещо повече от великолепно тяло и опитно представяне. Тя искаше да има спътник — някой, с когото можеше да говори, когато сексът свърши. Купър се справяше прекрасно и с двете.
Опита се да реши кого може да събуди по това време на нощта. Може би Лъки, която вече не искаше да разговаря, ако не се отнасяше за бизнес. Е, толкова по-зле за нея, но това може би беше наистина времето, когато да я открие.
— Госпожица Сантейнджело е в Палм Спрингс при баща си — информира я Сиси по телефона.
— Как мислиш, че я кара? — попита Винъс.
— Работи твърде много — отговори Сиси загрижено.
— На мене ли го казваш? Вече изобщо не я виждам — толкова е заета.
Тя затвори телефона, реши да прочете някое списание и установи, че не може да се концентрира. Беше толкова неспокойна, че направо да полудееш.
Хмм… Чудеше се на кого още може да се обади. Разбира се — Рон. Най-добрият й приятел, Рон, който, откакто беше заедно с големия магнат, Харис фон Щеп, също беше в списъка на отсъстващите. Тя беше измислила прякора на Харис „големия магнат“, когато той се върна при Рон, който беше нарекъл Мартин Суонсън по същия начин, когато тя и Мартин бяха заедно.
Рон не беше очарован.
— Дано никога да не те чуе как го наричаш — беше я предупредил той. — Харис няма чувство за хумор и направо ще полудее.
— Харис има твърде малък задник — беше отговорила тя. — Не можа ли да си намериш някой по-забавен фагот?
— Мери си думите, момиче — беше я сгълчал Рон. — Думата „фагот“ е политически неточна.
Рон й липсваше. Да не го вижда толкова често, колкото беше свикнала, беше все едно да скъсаш с предпочитания любовник. Да върви по дяволите. Тя реши да му се обади.
— Никога няма да познаеш кой е — заяви тя, когато той вдигна телефона.
— О, каква изненада! — каза Рон, без изобщо да е изненадан. — Да не би да си в криза?
— Всъщност — да. Чудех се дали би могъл да дойдеш, за да поседим и да си поговорим, нали знаеш… Да се почувстваме уютно като едно време…
— Разбира се, сладурче — каза той хрипливо. — Това ще доведе до едно много успешно скъсване с Харис. Сигурен съм, че той просто умира да изтичам в спалнята и да му кажа: „Просто ще отскоча да си поговоря с Винъс.“ Този мъж е такъв ревнивец. Особено от тебе.
— Защо от мене? Че аз съм жена.
— Ооо… Току-що си отговори сама на въпроса си. Малка умница!
— Кога мога да те видя?
— Сериозно, кукло. Ако е толкова спешно, ще рискувам да разгневя Харис и ще дойда веднага.
— Не, не, може да почака, но ми липсваш.
— И ти ми липсваш. Какво ще кажеш да обядваме утре заедно?
— Отлично.
— Цяла сутрин ще съм в издателството. Да видим, бихме могли да се срещнем, да кажем, в един и половина.
— Ще ти разкажа всичко за Родригес.
— Ааа… Значи, най-сетне го направи с масажиста си?
— Но разбира се!
— Тогава със сигурност ще съм там. Детайлите са моят живот!
Когато затвори, имаше необузданото желание да се обади на Купър. „Върни се, всичко е простено“ — щеше да каже тя. Не, още от ранна възраст беше научила, че е самоубийствено да се повтарят миналите грешки. Купър никога нямаше да се промени. И докато не беше готова да приеме неговите изневери, беше по-добре да остане без него.