Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Не мога да отрека, че те желая.
— Толкова, че ще разтваряш краката си винаги, когато поискам?
Как можа да забрави за жестокостта му? Очевидно случилото се между тях тази нощ не го е променило или той просто не вярва в искреността й! Тя не можеше да измисли нищо друго, с което би могла да го убеди в противното.
Осъзнала, че се е провалила, Роина се ядоса. Защо просто не приеме онова, което му предлага? Защо трябва да търси скрити причини? Не й оставаше нищо друго, освен да го подразни.
— Хайде, сър Дракон, разтварям крака, за да изсипеш огъня си върху мен!
— Искам причината и то веднага!
— Отвратителен си във всичките си заповеди. Действията ти са продиктувани от отмъщението, но когато ме докоснеш, си изпълнен с нежност. Трудно ми е да си го призная, още повече на теб, но жадувам да ласките ти!
Господи, колко добра ставаше в лъжите си! Изражението му се промени. Би могла да се закълне, че иска да и повярва. В гърлото й заседна буца.
— Ако наистина така копнееш по тялото ми, нямаше да чакаш толкова дълго, за да ти доставя удоволствие пак. Трябва ли да те уча на триковете на леката жена?
Роина не се обиди, убедена, че по този начин той отхвърля изкушението да й повярва. Дали не мислеше, че никоя не би го пожелала без задни мисли? Припомни си думите на Ема: жените били изненадани, че тя не се страхува от него. Милдред пък й беше казала, че половината си живот той е подчинил на отмъщението. Значи би очаквал единствено страх? Коя жена би го пожелала, ако се страхува от него?
Роина не се опита да открие защо тя самата не се страхува от него. Надвеси се над него и прошепна:
— Може би трябва да ме научиш, господарю мой? Уверявам те, че ще бъда добра ученичка!
Ръката й се плъзна надолу под завивките. Смаяна, разбра, че той съвсем не е устоял на тяхната близост. Нито пък тя. Уорик затвори очи. Дишането му се учести. Не след дълго тя отново лежеше по гръб. Устните, ръцете, цялото му тяло искаха тя да плати за мъчението, на което го беше подложила.
Точно преди да е дал на Роина онова, което тя отчаяно жадуваше, в стаята влезе Бернард. Всяка сутрин го правеше, без да чука. Момчето се смути и понечи веднага да излезе, но Уорик веднага се обърна към него и попита:
— Какво има?
— Бащата… Тук е… с младоженката — изпелтечи Бернард.
Роина се обърка. След като бащата на Уорик е мъртъв, значи момчето говори за своя собствен или за бащите на двете му съпруги. Думата „младоженка“ я отрезви. Уорик обаче веднага схвана ситуацията.
— Пристигнали ли са, или наближават Фулкхърст? Спокойствието в гласа му върна увереността на младежа.
— В салона са, господарю, и изгарят от желание да те видят. Да им кажа ли…
— Нищо не им казвай. Сега ще отида при тях.
Роина разбра, че Уорик няма намерение да продължи онова, което бяха започнали. Тялото й запротестира. Лицето й обаче остана безизразно, за разлика от това на Уорик. Той изглеждаше разочарован и раздразнен. Гледа я известно време и преди да стане от леглото обясни:
— Трябва да обърна внимание на лорд Рийнард.
Роина едва се въздържа да не го дръпне назад. От думата „младоженка“ застиваше кръвта й. Нямаше обаче да издаде неочакваната си покруса и с невинен и безразличен го попита:
— Лорд Рийнард е твой роднина?
— Скоро ще бъде.
Значи най-лошите й подозрения се потвърдиха. Всички възможности да очарова този мъж бяха отлетели. С пристигането на своята бъдеща съпруга, той не би се занимавал повече с нея. И най-вероятно ще хвърли своята затворничка в тъмницата или ще я кара да прислужва на него и на жена му.
— Значи бъдещата ти съпруга се е намерила — отбеляза безизразно тя, като го гледаше как се облича. Дрехите му бяха хубави, предназначени за скъпоценната му Изабел… — Е, поне едно обвинение отпадна от мене!
Уорик я изгледа остро.
— Не си освободена от отговорност, докато не узная какво я е държало далеч от тук тези седмици.
Роина замълча. Не я интересуваше какво ще бъде извинението на тази жена. Беше сигурна, че не е искала да бъде открита. Осъзнала този факт, тя се изплаши, а би било нормално това изобщо да не я интересува.
Уорик вече не й обръщаше внимание, но Роина продължаваше да съзерцава голото му тяло и несъзнателно се възхищаваше на красотата и мъжкото му излъчване. Обзе я гордост, че това тяло се е притискало до нейното. Когато Уорик се наведе, за да вземе чорапите си, тя видя явното доказателство, че възбудата му още не е преминала.
Той се приближи до нея, без да каже дума я изправи в леглото и впи устни в нейните. Сърцето й се отпусна облекчено. Преди да е успяла да го прегърне, той я беше пуснал. Изражението му беше странна смесица от желание и гняв. Без съмнение се беше ядосал, че го изкушава да пренебрегне скъпата си Изабел. Думите му потвърдиха обратното: