Гората [The Woods-bg]

— Искаш ли да изляза?

— Преди това ми кажи какво успя да научиш.

Тя полага усилия, за да не се засмее.

— Сменила е името си преди седемнайсет години. Сега се казва Люси Голд.

Кимвам.

— Така трябва да е след спогодбата.

— Каква спогодба? А, да. Вие сте съдили лагера, нали?

— Семействата на жертвите.

— А лагерът е бил на нейния баща.

— Точно така.

— Гадна работа.

— Не се занимавах с това дело.

— Но го спечелихте все пак.

— Естествено. Този лагер бе практически лишен от каквато и да било охрана. — Присвивам очи, докато го казвам. — Семействата получиха имуществото на Силвърстейн.

— Лагера.

— Да. Продадохме земята на строителна фирма.

— Цялата ли?

— Имаше специална уговорка относно гората. Тя е практически неизползваема и остана под попечителството на някакъв обществен фонд. Там не може да се строи.

— Лагерът съществува ли?

Поклащам глава.

— Строителят събори старите бараки и изгради един от ония жилищни комплекси с ограда, пропуск и така нататък.

— А вие колко получихте?

— След изплащане на адвокатските хонорари, всяко семейство получи по осемстотин хиляди.

Тя се опулва.

— Айде бе!

— Да. Загубата на дете е много доходна.

— Нямах това…

Махам с ръка.

— Знам. Просто съм стар глупак.

Тя не спори по този въпрос.

— Това е променило много неща.

Не казвам нищо. Парите бяха в обща сметка. Мама се измъкна със сто хиляди. Другите остави за нас. Доста щедро от нейна страна. Двамата с татко се изнесохме от Нюарк в едно прилично местенце. В Монтклеър. Макар да имах вече стипендия за друго място, апетитът ми се насочи към правния факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк. Там се запознах с Джейн.

— Да — съгласявам се аз, — това промени нещата.

— Искаш ли да научиш още нещо за старата си любов?

Кимвам.

— Постъпва в Университета на Лос Анджелис. Специалност психология. Защитава степен на същото място и втора, по английски език и литература — в Станфорд. Не разполагам още с цялата й трудова биография, но понастоящем преподава в университета Рестън. От миналата година. Има и, хм, два акта за алкохол, докато е била в Калифорния. Единият е от 2001, а другият — от 2003 година. Вън от това досието й е чисто.

Гледай ти. Алкохол. Не й беше в характера. Баща й, Айра, бе заклет наркоман — до такава степен, че тя се отвращаваше от всяко нещо, което замайва съзнанието. А сега — два акта. Не мога да си го представя. От друга страна, момичето от моите спомени още не бе навършило възрастта, след която има право да пие. То бе безгрижно и малко наивно, оправно и заможно, а баща й имаше вид на безобиден особняк.

Всичко това също загина през онази нощ в гората.

— И друго — обажда се Мюз. Тя се размърдва в усилие да изрази безразличие. — Люси Силвърстейн, още Голд, не е омъжена. Не съм приключила в това направление, но от изровеното досега излиза, че не се е омъжвала.

Не знам какво да кажа. Това обстоятелство положително няма отношение към сегашните събития. Но все пак ме поразява. Тя бе толкова красива, толкова умна и пълна с живот, толкова любвеобилна. Как е могла да остане самичка през всичките тези години? А и този алкохол.