Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Номерът сякаш е десети11 — каза той и отново постави кърпичката върху главата си.
— Защо маратонки? — попитах аз, като се опитвах да не гледам тази кърпичка.
— Няма следи от токове. Значи са обувки без токове и аз предположих, че са маратонки. — Върн изсумтя.
— Няма много следи. Ограничава числото на заподозрените до около милион души.
Той се почеса с дясната си ръка по тестисите и сви леко колената си. Наведе се над гроба и ми посочи по-ясната от две те следи.
— Няма следи от токове.
Кърпичката от главата му падна в гроба точно на мястото, където беше се изплюл. Върн се наведе още по-ниско, с ръце, подпрени на коленете, и се втренчи в кърпичката, чието кафяво петно в центъра нарастваше.
— По дяволите! — изръмжа той и изплю всичкия тютюн в гроба.
Може би беше от напрежението. Или от недостатъчния сън. Или пък и от двете. Или пък заради стария Върн. Каквато и да беше причината, аз едва се сдържах, за да не се изсмея. Меги ми се притече на помощ, като отпрати Върн.
— Старият Върн е добър — каза тя и поклати глава, — но няма подходящо държане. Тази сутрин той се появи с униформата си на пазач и с пистолет. Казах му, че не може да обикаля около този гроб, облечен като гестаповец. Ще изплаши моите възрастни госпожи. Наредих му да си съблече ризата и да си остави пистолета вътре в къщата.
Тя посочи гроба.
— Видя ли достатъчно?
Загледах се в отпечатъците. Върн вероятно бе прав. През миналата нощ стотици хиляди мъже са били с маратонки. Включително Кент Чарлс и Пол Мейсън.
— Да.
— Хайде да идем в къщата. Ще наредя на един от копачите да го запълни, преди да почнат да идват хората. На обяд имам погребение.
Пиехме кафе в кухнята на Меги. Тя бе донесла синята регистрационна книга от офиса си. Отворихме я на записа за гроб 89, мястото, където бе погребан йоркширският териер на име Кенди. Притежателката му, възрастна стара мома, починала три месеца след смъртта на кучето. И двамата са били в гроба няколко месеца преди Греъм Маршал да пристигне тук, за да уреди погребението на Ханаан. Единствената явна връзка бе 1985 година, годината на смъртта на Кенди и на разиграването на лотарията на Маршал.
— Мислиш ли, че е същият тип? — попита Меги.
— Не знам.
Разказах й за нахлуването в апартамента ми.
— Господи Боже. Как е кучето ти?
— Изглежда добре. Ветеринарният лекар иска да го задържи още една нощ, за да се увери, че му няма нищо.
— Крадецът взел ли е нещо?
Поклатих отрицателно глава.
— Мисля, че е претърсвал апартамента ми за доказателства. Шестото ми чувство го подсказва. Сигурно е търсел нещо във връзка с Ханаан. Ако съм права, кражбите на гробовете и нахлуването в апартамента ми са свързани.
— Какво, по дяволите, е заровил Маршал в онзи ковчег?
— Имам една идея — отговорих аз. — Ще отида във фирмата, за да видя какво мога да открия. Ще ти се обадя, ако попадна на нещо.
Върн влезе в кухнята. Облякъл бе униформената си риза и фуражка на наемен пазач и бе прикрепил кобура към бедрото си. Слънчевите очила се показваха от джоба на ризата му.
— Ще си взема сака — каза той на Меги и ме погледна. — Ще бъда тук около седем часа вечерта.
— Ела малко по-рано, Върн. Ще ти приготвя вечеря.
— Няма нужда, благодаря. Ще дойда и без вечерята. — Той извади от задния си джоб пакет с тютюн за дъвчене „Ред мен“.
— Върн ще пази тук тази нощ — ми обясни Меги. — И утрешната нощ също. До понеделник ще имам собствена охрана. Поне до погребението на хипопотама през следващата събота. Не искам никой в зоопарка да научи за кражбите. А погребението на хипопотама ще е извинителна причина за наемането на охраната.
— Това е добра идея — казах аз. Обърнах се към Върн, който пъхаше гъста топка тютюн в устата си. — Пази добре, Върн.
— Ще се постарая, мис. — От тютюна думите му прозвучаха неясно.
— До скоро виждане.
След като Върн си тръгна, и аз се наканих да си ходя. Меги ме изпрати до колата.
— Внимавай, Рейчъл. Ако имаш нужда от помощ, обади ми се. Едно е да разкопаваш гробове на мъртви домашни любимци. Не ме разбирай погрешно. Аз не казвам, че кражбите на гробове нямат значение, защото те наистина имат. Но е съвсем различно, когато проникнат в дома ти и дрогират кучето ти. Ще ми се обадиш, нали?
Глава 22
От гробището се отправих към „Абът и Уиндзър“ и работна зала „Д“.
Работна зала „Д“ бе с размерите на тенис корт и трите й страни бяха покрити с лавици, пълни с файлове с пледоарии, записи от съдебни заседания и други документи, свързани с „Ботълс и Канс“. Тук бе и главният компютърен терминал на „Ин ре Ботълс и Канс“ и офис на главния програмист Тайрън Хендерсън.
11
Съответства на нашия номер 43. – Б. пр.