Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Здравей, Рейчъл.
Това бе Бени Голдберг. Сериозен, с пъхнати в джобовете ръце.
— Здравей.
— Чувствам се ужасно, Рейчъл. Едва я познавах.
— За какво говориш?
— Чете ли следобедните вестници?
— Не.
— За Синди е — каза той.
Поех дълбоко въздух.
— Какво за нея.
— Мъртва е.
Глава 23
Зелената линия на вестник „Чикаго трибюн“ се виждаше на стола срещу бюрото на Бени. Това бе водещата новина: черно-бяла снимка на сградата „Крайбрежна кула“ и под нея заглавието:
Двама души починаха днес в жилище от сградата „Крайбрежна кула“ след експлозия вследствие теч на газ, която превърна апартамента на осемнадесетия етаж в горящ ад. Полицията предполага, че една от жертвите е Синтия Ан Рейнолдс, бивша Мис Илинойс и собственичка на жилището. Другата жертва — мъж на средна възраст — все още не е идентифицирана.
Експлозията е станала около единадесет часа сутринта. Била е толкова силна, че взривната вълна е счупила прозореца на хола и парчета от стъклата са паднали долу на улицата. За щастие никой не е пострадал от тях.
Според капитан Джеймс Хауард от чикагската пожарна служба експлозията и пожарът са предизвикани от неизправен газопровод, водещ до фурната в апартамента.
„Щом веднъж апартаментът се напълни с газ, дори и най-малката искра е достатъчна за пожара — обясни капитан Хауард. — Съдейки по силата на експлозията и последиците от пожара, предполагаме, че обитателите са починали от газово отравяне още преди експлозията.“
Обгорелите трупове на двете жертви са откарани в градската морга, където се очаква те да бъдат окончателно идентифицирани след вземането на зъбните отпечатъци и другите данни.
Прегледах останалата част от статията, която включваше снимка на Синди от конкурса за „Мис Съединени щати“. Очите ми се навлажниха. Сложих вестника върху бюрото на Бени и поставих ръцете в скута си.
— Съжалявам, Рейчъл.
Погледнах го с насълзени очи.
— Наистина я харесвах, Бени. Тя въобще не беше това, което очаквах. Бе нещо специално.
— Знам, и аз мога да го потвърдя.
И двамата замълчахме. Чувствах се изтощена.
— Ще си вземеш ли баскетболния кош? — попитах накрая.
Бени се обърна към стената над бюрото си, където бе закачил малък баскетболен кош. Той се обърна към мен с лека усмивка:
— Разбира се.
Бени се наведе напред.
— Рейчъл, как вървят нещата с Ханаан?
Присвих рамене.
— Предполагам, че добре.
— Какво ти става?
— Какво имаш предвид?
— Хайде, Рейчъл. Приятели сме, спомни си. Ти изглеждаше потайна още преди да ти кажа за Синди.
Въздъхнах.
— Предполагам. Не съм спала много.
— По дяволите, разкажи ми какво е станало? Какво ти се случи?
— По-предишната нощ пътувах с метрото.
— Късно през нощта?
Кимнах утвърдително.
— В два часа след полунощ. А вчера някой е дрогирал Ози и се е вмъкнал в апартамента ми.
— Господи Боже! Рейчъл! Ози добре ли е?
— Ще се оправи. Ще си го взема от ветеринаря утре.
— Какво, по дяволите, става?
Присвих рамене.
— Същото искам да знам и аз. Тази сутрин някой се е опитал да ограби още един гроб в гробището на Меги.
— Проклетия! — Бени стана прав и започна да се разхожда. — Какво, по дяволите, правеше ти в метрото?
Обясних му всичко — за личните обяви във вестник „Ридър“, за пътуването в метрото, за проследяването на онзи мъж до гаража на жилището на Синди. Разказах му и за кражбата на речника на Маршал, и за брошурата „Лотарията на Ханаан“, за търсенията на Тайрън Хендерсън около компютърния файл с име Ханаан. Усетих голямо облекчение, когато му разказах всичко това.
— Леле — каза накрая Бени. — Ти наистина ли мислиш, че е имало лотария от типа на Ханаан? — попита той.
— Виж, нещо определено е имало, Бени. Мисля, че имам парчетата от мозайката. Но все още не знам кой е взел ковчега. Или защо. Или кой е влязъл в апартамента ми.
— Защо се задълбочаваш толкова?
— Само като си помисля, че Измаел Ричардсън първи ще чуе всичко това. Имам среща с него в понеделник сутринта. Ще ми направиш голяма услуга, ако не споменаваш на никого за това, което ти разказах.