Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
— С ваше позволение, мис, ще платя на кочияша и ще изпратя да извикат лекар.
— Не! — Въпреки болките Дамарис се изправи на леглото. — Както винаги, Хопкинс! Никакви лекари! Искам да дойде Меги… да останат само Меги и Вини. На семейството да не се казва нищо.
Икономът се поколеба за миг, но бе свикнал да се подчинява на заповедите й. Аз също не бях склонна да й противореча, тъй като бе извънредно развълнувана.
— И доведете Меги — наредих категорично, когато Хопкинс се отправи към вратата.
В мига, в който останахме сами, пръстите на Дамарис се сключиха около китката ми.
— Излъгах те… там, в музея. Знам каква е причината. Изабела… тя иска да ме отрови. Останалите не ми вярват, не искат да ме изслушат… ти трябва да ми помогнеш, Вини. Горчица, сол, топла вода, олио и масло. Маги знае какво да се прави. Побързай, моля те.
— Донесла съм всичко необходимо, малката ми. — Меги изникна ненадейно зад гърба ми. Със съвместни усилия наляхме предписаната течност в гърлото на Дамарис и тя започна да повръща дълго и обилно. Най-накрая се отпусна изтощена назад, съблякохме я и я сложихме в леглото. Имаше висока температура, сърцето й туптеше бясно и цялото й тяло се гърчеше от непоносими болки. Мина ми през ум, че може да е остра апендиситна атака, но Меги опипа мястото с опитни пръсти и поклати глава.
— Болката не е там. Сигурно е това, от което се опасява клетото ангелче. В този дом стават чудновати неща, мис. Стойте по-добре настрана и само й помагайте, когато има нужда от вас — Тя излезе от стаята, за да донесе топла вода с горчица.
— Казах им долу, че вие и мис Дамарис ще се храните във вашите стаи — обясни тя, когато се върна, гледайки ме право в очите. — Те не могат да разберат онова, което става тук. Ето, идваха дори и учени доктори; поискаха да пресекат спазмите — най-лошото, което може да се направи в случая. Не, не, двете с вас сме тези, които ще се погрижат за нея. Само да не сме закъснели.
Накарахме Дамарис да поеме още известно количество от сместа и тя повърна отново. После я измихме и се опитахме да свалим температурата й. Дамарис се гърчете, стенеше, пищеше. Нощта отмина и навън заваля — отначало съвсем слабо, след това дъждът се засили, а накрая премина в градушка и едри ледени зърна зачукаха по прозорците. Меги бе седнала на другия край на леглото и тихо се молеше с броеница в ръце. Постепенно стаята започна да просветлява и двете с Меги стигнахме до извода, че дори Дамарис да е била отровена, в тялото й не може да е останала каквато и да било отрова.
— Сигурно е изцедено докрай, клетото ми детенце — обади се Меги в присъщия й грубоват маниер. — Ще донеса кисела луга и хлороформ, за да спрем напъните. А за вас, детето ми, силен чай. Изглеждате направо като умряла.
Прокарах ръка по челото си.
— Важното е, че мис Дамарис се възстановява. Сигурна ли сте, че опасността е отминала, Меги? Може би сега трябва вече да повикаме лекар?
— Ами, лекар! — възкликна тя с презрение. — Идвали са тук на пълчища, но си нямат и хабер от тези работи. За тях всичко идвало от нервите. Не ми е за пръв път да я вдигам на крака; лошото е обаче, че няма да ми е и за последен. Сега трябва да спи много и след няколко дни ще се оправи.
— Да, но все пак…
Маги ме изгледа раздразнена.
— Какво „все пак“, мис? Да повикаме лекар и той да си свърши работата като кучето на нивата, така ли? Или да разправяме наляво и надясно лъжи за малката? Не разбирате ли, че ще стане голям скандал? А тя не го иска. Вие и аз ще се грижим за нея — това е много по-добре, отколкото наоколо да ми се въртят дузина лекари. — Изричайки тези думи, тя напусна шумно стаята. Не след дълго обаче се завърна, носейки за мен чай и бисквити, а за Дамарис нещо, което ухаеше на портокали.
Отпих глътка и се загледах втренчено в загасващия огън. Вече нямаше непосредствена опасност за живота на Дамарис и аз трябваше да помисля дали да се подчиня на желанието й, или да осведомя баща й. Каквото и да си мислеше Рос за нейните пристъпи, състоянието на дъщеря му беше сериозно и той трябваше да узнае истината. Още не бях взела решение по въпроса, когато забелязах, че Дамарис се е събудила и ме наблюдава с трескав поглед.
— Обещай ми — промълви тя и аз кимнах утвърдително, противно на истинското си убеждение. Едва по-късно ми мина през ум, че всъщност отстъпвам твърде лесно на желанията й. Осъзнах, че постепенно и аз съм станала пленничка на нейната магия.