Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
Изгледах го недоумяващо.
— Много дами от бостънското светско общество вземат арсен върху захар; така били придобивали твърде интересен блед тен.
— Дамарис не е толкова луда.
— Дамарис изобщо не е луда — възрази той спокойно. — Но е самотна, истерична и я измъчват кошмари. Освен това е и много интелигентна. Преди известно време вие загатнахте, че може и да не останете повече при нас. Не помогнаха и молбите на Дамарис. Сега обаче вие й отделяте цялото си внимание, обичате я и се грижите за нея като истинска майка. С други думи, сега тя притежава вече това, от което се нуждае най-много, това, за което може би има смисъл да си рискуваш живота.
Налице бе обаче една очевидна истина. Каквито и да бяха причините за привидно безсмислените инциденти, хората в този дом имаха нужда от мен.
Глава тринадесета
През нощта сънят така и не ме навести — през главата минаваха най-различни мъчителни мисли и въпроси, за които нямах готов отговор. Мисълта ми се луташе из тесните проходи на някакъв лабиринт и те ме поведоха към пещера, раззинала страховита паст под краката ми. На зазоряване все пак успях да заспя и сънувах безкрайна пустош, осеяна с огньове, сред които се рееха призрачни сенки.
Следващият ден бе неделя. Посещавах службите в новата тухлена църква на Копли Скуеър, в която проповядваше прочутият пастор доктор Брукс. Моите домакини бяха естествено католици, факт, който ги отделяше още повече от бостънското общество. Спомних си, че в интерната Дамарис преживя мистичен период — при младите хора това не е рядко явление. Съжалявах, че в нея не е останало нищо от тази нагласа. Може би в този труден момент тъкмо мистицизмът щеше да й донесе утеха. Аз самата успявах да се вглъбя най-добре в себе си сред покоя на Божия дом — в последно време осъзнах този факт особено ясно.
Събудих се рано и се почувствах като разпъната на колело. Последвах вътрешния си импулс и се облякох бързо, за да отида на неделната служба. Навън валеше сняг и над света сякаш властваше безбрежен покой. Полите на тъмната ми дреха докосваха земята и скоро се покриха с малки ледени кристали. Църквата беше почти празна. Седнах на една от страничните пейки и се опитах да събера мислите си сред светлината на свещите, тежкия сладникав аромат, шумолящите одежди на хористите, блясъка на златния олтар. Душата ми бе пропита от вечния смисъл на Божията литургия. Въпреки всичко обаче не успявах да се съсредоточа и мислите ми следваха съвсем откъслечно словата на доктор Брукс.
И прости нашите грехове… извърших неща, които не трябваше да върша и не изпълних своя дълг. Не ни въвеждай в изкушение… за това предпочитах да не мисля. Спаси ни от злото… ние всички бяхме заобиколени от злото, то ни дебнеше в засада като непоносимо тежкият дъх на туберозите. Всемогъщи Боже, ти, пред когото са разтворени людските сърца, ти, който познаваш людските щения, за теб няма тайни на този и онзи свят… спаси ни от злите помисли…
Нуждаех се от тази утеха. Или може би бягах от отговорност, обзета от страх? Смили се над нас, Господи.
… Хвърлете от себе си творенията на мрака, въоръжете се с вечната светлина… о, Вседържителю, дай ни сила и ни води!
Ежедневната зеленина липсваше в църквата, заменена от великолепна виолетова украса за предколедната неделя. Пребивавах вече от доста време в Бостън, но бях ли постигнала нещо съществено? Нищо, поне що се отнася до първоначалните намерения, довели ме този град — да разкрия своя произход. Нищо друго, освен да служа в дома Калхън… може би като катализатор. Катализатор на доброто или на злото? Не прелюбодействай. Рос, Марина? Не убивай. Как ли е починала майката на Дамарис? Не кради, не лъжесвидетелствай против ближния си, не пожелавай… прости ми, Господи… дома на ближния си… или всичко, що му принадлежи… Мислите ми се заплетоха като нишки на гоблен, в който фигурите смътно се долавят, но не могат да се различат напълно. Нека дойдат при мен угнетените и измъчените… Как само се нуждаех от покой в този миг!
Хората постоянно говорят за борбата между дълга и изкушението, помислих си с ирония. Истинската трудност обаче е дали човек ще успее да разграничи едното от другото.
Доктор Брукс говореше за благата вест, че ще се роди младенец, за небесните вестители, припомни ни древните тайнствени слова, отправени към Сара: Когато приемаме непознат в дома си, всъщност угощаваме ангелите. А Луцифер бе низвергнат ангел.