Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Помислих си, че момчетата зад последния ред се държат с необичайно достойнство и сдържаност и тази изисканост ми вдъхна първата искрица надежда, че когато дойде моят ред да се изправя срещу взвода за разстрел, ексцесиите, които очаквах, ще ми бъдат спестени. По моя преценка „Шоколадовият войник“ заема второ място след „Сватбена песен на кралския гвардеец“ по умението си да буди народния гняв, та когато на сцената излезе мощна блондинка, сграбчи снимката, впи в нея влажен поглед, запретна ръкави и пое дъх, зачаках нещо мащабно. Ала прекрасните мъже около мен явно не воюваха с жени. Не само че се въздържаха от издаването на неприлични цъкания с език, но и един-двама направо си изръкопляскаха — твърде необмислена постъпка, защото заедно с аплодисментите от платилите по два шилинга на първите два реда, които ръкопляскат на всичко, доведоха до английска народна песен на бис.
Възпламенена от обещаващото начало, Мюриъл май охотно би продължила, вероятно с „Индиански любовен зов“, но нещо в маниера ни й подсказа, че въпросът не й се урежда, та тя повехна и се оттегли. Настъпи кратка сценична пауза и момче с цилиндрична глава и униформа на „Итън“ се появи иззад кулисите по начина, по който Кристофър Робин прави скок-подскок, което навя на мисълта, че кръвни родственици зад сцената са преодолели съпротивата му с помощта на мощен тласък в гърба. Младият господин Джордж Кегли-Басингтън и никой друг. Сърцето ме заболя. Знаех точно как се чувства.
Човек ясно можеше да си представи пътя към този акт на насилие. Първото фатално предположение на майка му колко ли ще се зарадва викарият, ако Джордж изпълни рецитацията, която така му се удава. Изпълненото с агония: „Ой!“ Опитът за опровержение. Семейният натиск. Намусеното мълчание. Призоваването на бащата да упражни авторитета си. Неохотното съгласие. Опитът за спасение в единайсетия час, завършил, както всички видяхме, с бърз тласък между плешките.
И ето го там, насред на сцената.
Хвърли ни неприязнен поглед и обяви:
— „Бен Батъл“59.
Стиснах устни и поклатих глава. Познавам добре Бен Батъл, защото от ранно детство бе включен в репертоара ми. Зловеща антика с каламбури през ред и последното нещо, на което доброволно би се подложило едно нормално здраво момче, да не говорим, че не подхождаше на стила на конкретния артист. Ако полковник и госпожа Р. П. Кегли-Басингтън ме слушаха в момента, щях да им кажа: „Полковник, госпожо Кегли-Басингтън, вслушайте се в съвета на стар приятел. Дръжте Джордж настрана от комедията и се придържайте към добрия стар «Опасен Дан Макгрюс». Силата му е в трагедийността.“
След като произнесе „Бен Батъл“, Джордж млъкна и повтори неприязнения поглед. Разбирах какво мисли. Искаше да знае дали някой там отпред няма да го повдигне на въпрос. Паузата беше войнствена. Но очевидно бе погрешно разтълкувана от най-близките му и любими същества, защото иззад кулисите едновременно се обадиха два гласа. Единият с тръбните нотки на командващ парад, другият — на певицата, доскоро превъзнасяла се по „Шоколадовият войник“.
— „Бен Батъл бе войниче храбро…“
— Добре де! — отсече Джордж и пренасочи неприязнения поглед нататък. — Знам. Бен-Батъл-бе-войниче-храб-ро-и-свикнал-бе-с-тревоги-бойни-но-в-бой-гюлето-му-крака-отнесе-та-тревогите-му-окуцяха — произнесе той като една дума. След това продължи в този дух.
Виж ти, виж ти, мислех си аз, докато го слушах, това е твърде обнадеждаващо. Възможно ли е, питах се, под коравите селяшки външности около мен да туптят златни сърца? Положително беше така, защото макар да беше трудно, ако не и невъзможно, да си представите нещо по-отблъскващо от изпълнението на младия господин Джордж Кегли-Басингтън, то не предизвика никакъв намек за подобаваща реакция от страна на правостоящите. Не бяха воювали с жени, сега не воюваха и с деца. Не беше ли твърде вероятно да не воюват и с Устърови? Горе опашката, Бъртрам, рекох си аз и с почти леко сърце догледах как Джордж забравя последните три куплета и се омита от сцената, без да забрави да ни хвърли през рамо поредния неприязнен поглед, и в оживлението, с което посрещнах дребния човечец с лице на разтревожен маймуняк (Ейдриън Хигинс, пишеше в програмата ми, а по професия, както разбрах по-късно — вежливият и обичлив гробар на Кингс Девърил) имаше нещо почти безгрижно.
Ейдриън Хигинс спря любезното ни внимание върху „Импресии на горски певци, познати на всички вас“, и макар че импресиите не се приеха с бурни овации, имитациите от селскостопанския двор, които ги последваха, бяха посрещнати сърдечно, а звуците от отпушване и наливане на бутилка бира на финала бяха истински гвоздей, оставил публиката в отлично разположение на духа. С приключването на декламацията на Джордж тя сякаш усети, че най-лошото е зад гърба й и още малко стискане на зъби ще я преведе през остатъка от офанзивата на Кегли-Басингтънови. Настъпи всеобщо отпускане и Гъси и Коко не биха могли да мечтаят за по-добър момент. Когато се появиха, украсени със зелени бради, получиха бурни ръкопляскания.
59
От поемата „Неверницата Нели Грей“ на английския поет Томас Худ (1799–1845). — Б.пр.