Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През 1517 година англичаните убиват шотландския крал Джеймс IV при Флодън и разбиват войските му. Овдовялата кралица Маргарет, сестра на Хенри VIII, търси убежище в Англия. Кралят има нужда от доверени лица, за да разкрие някои загадки, свързани с изхода на битката при Флодън, и да утвърди правото на сестра си върху шотландския престол.
Изборът му се спира на младия Бенджамин Даунби, племенник на всемогъщия кардинал Уолси — и неговия прислужник, помощник и неразделен приятел Роджър Шалот.
Шалот и Даунби трябва да разрешат загадката, която се крие в стиховете на един полупобъркан шотландски лекар, затворник в Тауър. Но лекарят умира от отрова, загадъчните стихове крият тайната си, безликият убиец взема нови и нови жертви. До всеки труп има оставена бяла роза — символът на династията Йорк и на едно тайно общество, поставило си за цел да сложи край на владичеството на Тюдорите…
Бенджамин седна на едно от магаретата, подпря се на ковчега и потри брадичката си.
— Господарю — настоях, — трябва да тръгваме.
Увихме трупа в савана и благоприлично го върнахме в ковчега, а после здраво затворихме капака. Бенджамин внимателно угаси факлите и аз почти го изблъсках през вратата, радостен да се отдалеча от миризмата на непогребан мъртвец. Икономът ни чакаше в подножието на стъпалата.
— Видя ли всичко, което искаше, мастър?
Бенджамин пусна две сребърни монети в ръката му.
— Да. И помни, не казвай на никого за това, макар че тук едва ли има някой.
Човекът преглътна нервно.
— Не е точно така, мастър. Кралят замина, но…
— Кой е тук? — рязко попита Бенджамин.
— Нейно величество кралицата и малката й дъщеря, принцеса Мери.
— Те не бива да знаят! — прошепнах аз. — Господарю…
Бенджамин разбра предупредителния ми поглед. Минахме покрай иконома, прекосихме отново двора и влязохме в главната сграда. Почти бяхме отминали входа към главната зала, когато женски глас извика:
— Сеньор Даунби! Сеньор Даунби!
Бенджамин спря толкова рязко, че едва не се блъснах в него. Една жена стоеше на прага на залата. Носеше рокля от червено моаре, поръбена със златисто и бял копринен воал, а около шията имаше златна огърлица с гранати. До нея стоеше малко червенокосо момиче с бледо лице и тъмни очи. Жената повдигна воала си и се приближи.
— Ваше величество! — Бенджамин падна на едно коляно и ме дръпна за ръкава да направя същото. — Роджър — прошепна ми той, — това е кралицата!
Жената се приближи. Погледнах и видях добродушното жълтеникаво лице на Катерина Арагонска. Тя също ме погледна и долових как в очите й проблеснаха весели искрици.
— Сеньор Даунби, моля те, стани. Приятелят ти също!
Бенджамин се изправи леко изчервен и погледна през рамо, надявайки се, че икономът няма да се появи.
— Ваше величество — заекна той, — вие знаете името ми?
Тя се усмихна, но очите й станаха непроницаеми.
— Имам добра памет за лица и имена, сеньор Даунби. Ти си племенникът на кардинала. Виждала съм те в двора. Свикнала съм да… — сега тя заекна — да забелязвам новите лица, които се появят. — Кралицата побутна леко момичето пред себе си. — Но вие не познавате дъщеря ми, принцеса Мери.
Поклонихме се и целунахме малката бяла ръка.
— Ваше величество, мислехме, че сте в Уиндзор.
Кралицата отмести поглед.
— Не мога — отвърна тя с гърления си глас, който разкриваше испанския й произход. — Не мога да споделям стаята… — Тя облиза устни. — Аз съм инфанта на Испания и кралица на Англия. Каквото и да казва съпругът ми, не мога да споделям една и съща стая с проститутка!
Погледнах мургавото й лице, изпълнено с гняв и обида, после към малката Мери до нея, която години наред понасяше обидите, нанасяни на любимата й майка.
(Знаете ли, че Хенри често правеше така! Зарязваше Катерина и Мери в някой далечен дворец, докато той ходеше по жени. Когато най-накрая се разведе с Катерина, я изпрати във влажен и студен дом с надеждата, че ще настине и умре. Разбира се, това не стана! Дебелият негодник я отрови. Много малко хора знаят това, но аз присъствах, когато разрязаха трътлестото тяло на бедната Катерина и извадиха сърцето й. Повярвайте ми, беше черно и подуто като гниещ свински мехур. Мери, разбира се, никога не забрави това! Не вярвайте на историите, че крал Хенри бил заровен в Уестминстър. Бях там през нощта, когато тя ексхумира тялото на баща си и накара да хвърлят разложените му останки в Темза. Мир на праха им, бяха две добри жени, към които един жесток мъж се отнесе ужасно! Но това тепърва предстоеше.)
В Шийн Катерина изглеждаше щастлива да види приятелско лице. Побъбрихме известно време и Бенджамин се канеше да се сбогува, когато кралицата пристъпи напред.
— Сеньор Даунби, защо сте тук? Носите ли ми съобщения?
Тя ме погледна и забеляза желязната верига в ръката ми.
— Затова ли дойдохте, да видите трупа?
— Да, ваше величество, по поръчка на чичо ми.
Катерина кимна.
— Аз бях регентка, нали знаеш — почти прошепна тя. — Аз изпратих стария Съри на север, за да смаже Джеймс при Флодън.
— Ваше величество — обадих се аз, — ние видяхме трупа. Ще бъдете ли така любезна да ни отговорите на няколко въпроса?
Бенджамин ме погледна изненадан, но, честно казано, ми беше омръзнало от тези увъртания, а Катерина изглеждаше най-дружелюбният човек, когото бяхме срещнали от началото на тази кошмарна история. Кралицата се усмихна и леко ме щипна по бузата.