Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През 1517 година англичаните убиват шотландския крал Джеймс IV при Флодън и разбиват войските му. Овдовялата кралица Маргарет, сестра на Хенри VIII, търси убежище в Англия. Кралят има нужда от доверени лица, за да разкрие някои загадки, свързани с изхода на битката при Флодън, и да утвърди правото на сестра си върху шотландския престол.
Изборът му се спира на младия Бенджамин Даунби, племенник на всемогъщия кардинал Уолси — и неговия прислужник, помощник и неразделен приятел Роджър Шалот.
Шалот и Даунби трябва да разрешат загадката, която се крие в стиховете на един полупобъркан шотландски лекар, затворник в Тауър. Но лекарят умира от отрова, загадъчните стихове крият тайната си, безликият убиец взема нови и нови жертви. До всеки труп има оставена бяла роза — символът на династията Йорк и на едно тайно общество, поставило си за цел да сложи край на владичеството на Тюдорите…
— Има още въпроси, които трябва да бъдат разрешени — яростно избухна той.
Кейтсби се изсмя, а кралица Маргарет го изгледа тържествуващо.
— Съветът иска да се върна! — надуто заяви тя. — Моят син, кралят, иска да види майка си. Сигурна съм — добави кралицата лукаво, — че добрият ми брат няма да издигне никакви препятствия между една кралица и трона й или една майка и сина й. — Тя се извърна към нас, като приплъзна дебелия си задник по полирания стол. — Мастър Бенджамин — извика Маргарет и гласът й отекна в залата, — твоят чичо кардиналът не може да възрази! Все пак — добави тя лукаво, — ще съобщя, че мисията ти в Нотингам постигна голям успех.
— Ваше величество — хладно отвърна Бенджамин, — благодаря за това, но съм съгласен с доктор Агрипа — все още има въпроси, които не са разрешени.
— И кои са те?
— Стиховете и смъртта на Селкърк. Убийството на Рутвен и жестоката разправа с Джон Ървайн, специалния пратеник на кардинала в Шотландия.
— И как — запита тя мило, — могат да бъдат разрешени тези въпроси?
Бенджамин впи поглед в очите й.
— Ще отида в Шотландия сам — тихо заяви той, — а Шалот ще замине за Париж. В Шотландия може би ще намеря някои отговори. Във Франция Шалот може да открие истината, която се крие зад странните предупреждения на Селкърк — той се усмихна. — Нали ваше величество няма да възрази? Ние сме във вашата свита, но изпълняваме преките нареждания на кардинала.
Естествено коронованата кучка се съгласи. Кейтсби само се усмихна мазно. Макар че първоначално възрази, Агрипа се съгласи да напише необходимите ни писма и да ни даде необходимото сребро за пътуването.
Останалите от свитата на кралица Маргарет не ни обърнаха внимание, всички бяха заети с приготовленията за собственото си пътуване към Лондон. Семейство Кари ме гледаха с лошо око, Скозби се подсмихваше и язвително ме попита как съм със здравето, а Мелфорд, когато уловеше погледа ми, посягаше към камата в колана си. Муди се беше променил. Държеше се необщително и изглеждаше много уплашен. Точно преди двамата с Бенджамин да тръгнем, той ме пресрещна с малко пакетче в ръката.
— В Париж ли отиваш? — попита той.
Кимнах.
— Ще ходиш ли в кръчмата „Златният петел“?
— Да — отвърнах. — Защо?
Муди срамежливо протегна пакетчето.
— На Рю де Моан, близо до кръчмата — промърмори той — има един магазин — „При чукалото“… Ще го занесеш ли там? Предай го на… — Той отмести поглед притеснено. — На госпожа Еглантин, която живее там. Някога я познавах — заекна Муди. — Това е подарък.
Погледнах дребния свещеник и се ухилих на Бенджамин.
— Разбира се — казах. — Дори свещениците имат приятели, били те мъже или жени.
(Ето че моят писар отново протестира, сякаш е непорочен като пресен сняг. Непрекъснато се върти на стола. „Предполагам, че Муди ще се окаже убиецът!“, скимти той. Казвам на дребния негодник да си затвори устата. Чакат ни повече ужаси, мистерии и тайни, отколкото би могъл да предположи. Нещо, което, ако доживея до двеста години, и го съобщя пред кръста в двора на църквата „Сейнт Полс“15, пак ще разтърси английския трон и ще скандализира европейските дворове. Добре, това накара дребния негодник да млъкне. Сега мога да се върна към историята си.)
С Бенджамин тръгнахме от Ройстън през последната седмица на ноември, когато започна да се мръква рано и слънцето изчезваше няколко часа след пладне. Мъглата се беше вдигнала от земята, сега твърда и черна, скована от мраз. Стигнахме до кръстопътя. Погледнах тъжно господаря си.
— Тук ли ще се разделим, господарю?
Той се огледа, сякаш да се увери, че Агрипа или някой друг шпионин не се крие в храстите, и поклати отрицателно глава.
Сърцето ми заби по-силно.
— Значи не заминавам за Париж?
— Когато му дойде времето, Роджър, но навярно разбираш къде трябва да отидем първо.
— Господарю, не съм в настроение за гатанки. Студено ми е и все повече се плаша. Ще ми се тази история да беше приключила и да се бяхме върнали в Ипсуич!
Бенджамин ме потупа по рамото.
— Слушай, Роджър — обясни той, — в двореца Шийн се намира трупът на Джеймс IV Шотландски. Видяхме как кралица Маргарет скърби за съпруга си; имаме гатанката на Селкърк за лъва, който плакал, макар да е умрял; разказът на Осуалд, че на бойното поле при Флодън са били открити повече от един кралски трупа… — Бенджамин поклати глава. — Знам, че той не каза точно това, но го намекна. Преди всичко да не забравяме, че той спомена Келсо. Роджър, смятам, че всички тези загадки се коренят в смъртта на крал Джеймс при Флодън. Затова трябва да огледаме трупа в Шийн.
15
На това място е имало амвон за проповеди на открито; тук са се разиграли едни от най-забележителните сцени от историята на града, традиционно място за четене на официални прокламации, където са възниквали спонтанни събирания на лондонските жители в моменти на национална криза. — Бел.ред.