Лудият жезъл [bg]

Пол едва се удържа да не се усмихне.

— Да разбирам ли, че ти не си Луд жезъл?

— Не, аз трябваше да мина по трудния път, за да се изуча.

— Започвам да проумявам защо си се обърнал към бялата магия — каза Пол и мигновено съжали, защото забеляза как лицето на Райл отново се промени.

— Не, не ми се вярва — отговори той и го изгледа ядно. — Ти нямаш дъщеря, омагьосана от проклятието на Хенри Спайър.

— Призракът, който витае тук?…

— Тялото й лежи на скришно място ни живо, ни мъртво. Когато развалих съдружието, Спайър я омагьоса. Ала въпреки това исках да се боря срещу тях.

На Пол му се искаше да отмести поглед, да пристъпи от крак на крак, да се разкърши, да се махне оттук.

Вместо това попита:

— Какво точно имаш предвид под „Луд жезъл“?

— Такива като тебе, с естествена дарба за Изкуството — обясни Райл. — Връзката им със силите е по-близка и по-лична. Те са по-скоро художници на Изкуството, а ние — неговите техници, бих могъл да кажа.

— Благодарен съм ти, че ми обясни всичко това — каза му Пол. — Съзнавам, че колкото и да отричам каквото и да било, свързано с моите намерения, ти няма да ми повярваш, затова и няма да отричам нищо. Защо просто не ми кажеш какво искаш от мене?

— Сънувал си едни сънища — рече Райл с безизразен глас.

— Ами да, така е…

— Сънища — продължи той, — които аз ти изпратих. В тях духът ти проникна отвъд Портата, за да види голата пустиня, която представлява това злокобно място. Видял си и тамошните обитатели, затънали в поквара.

Пол си спомни сънищата отпреди, но се сети и за по-късните, за градовете отвъд планините — те не бяха гола пустиня, там имаше култура — толкова сложна, че не беше по силите на ума му да я проумее докрай.

— Само това ли ми показа — гола пустош? — попита той озадачено.

— Само това? Не ти ли беше достатъчно? Достатъчно, за да убеди всеки човек на място, че Портата трябва да остане затворена?

— Мисля, че си постъпил добре — каза Пол. — Но я ми кажи: ти само сънища ли ми изпрати?

Райл леко наклони глава на една страна и се намръщи. После се усмихна.

— О, това ли? Кет…

— Кет? Това ли е магьосникът, който ме нападна в собствената ми библиотека?

Райл кимна.

— Същият. Да, аз го изпратих. Свестен човек. Мислех си, че ще се справи с тебе и ще оправи работата още тогава, на място.

— Каква работа? Изприказва сума ти неща за Портата, баща ми, Луди жезли и черна магия, а аз така и все още не знам какво искаш от мене.

Дебелият магьосник въздъхна.

— Мислех си, че като ти изпратя сънищата и ти покажа каква заплаха крие това място и внимателно ти обясня положението, както току-що направих, бих могъл — просто би било възможно — да те привлека на своя страна и да те убедя да ми сътрудничиш. Животът би бил къде-къде по-лесен.

— Не започна по най-неподходящия начин с тези игрички с анатомията ми.