Стоманеното сърце

— Тиа работи здраво по това. Ако някой може да измъкне истината, това е тя — каза Проф и спря за миг, преди да продължи. — Всъщност, не, не биваше да казвам, че това не е твоят план. Той е, и тук има повече от само елементи от него. Прегледах тетрадките ти. Премислил си нещата много добре.

— Благодаря.

— Но въображението ти е било много ограничено, синко.

Проф свали ръка от рамото ми и отиде до стената. Чукна по нея с имитацията на тебешир и текстът в стаята се завъртя. Изглежда не го забеляза, но на мен ми се зави свят, докато стените сякаш падаха върху мен и се въртяха, преди някоя нова изписана стена да изникне пред Проф.

— Нека започна с това — изрече той. — Като оставим настрана, че не знаеш слабото място на Стоманеното сърце, какъв е най-големият недостатък на твоя план?

— Аз… — намръщих се. — Може би ликвидирането на Повелителя на нощта? Но Проф, нали…

— Всъщност — отвърна ми Проф — не е това.

Намръщих се още повече. Не бях се замислял, че в плана ми има недостатък. Бях ги изчислил всичките; изглаждах ги, като мазило, което премахва пъпките от брадичката на тийнейджър.

— Хайде да разбием на части — каза Проф, вдигна ръка и разчисти отвор върху стената, все едно избърсваше мръсотията от прозорец. Думите изхрущяха настрана — не изчезнаха, но се сбутаха, като че беше издърпал ново парче хартия от ролка. Вдигна тебешира към откритото пространство и започна да пише.

— Стъпка първа, имитираме могъщ Епичен. Стъпка втора, започваме да избиваме важните епични на Стоманеното сърце, за да го разтревожим. Стъпка трета, изкарваме го. Стъпка четвърта, убиваме го. Като извършваш това, възвръщаш надеждата на света и насърчаваш хората да се съпротивляват.

Кимнах.

— Само дето има проблем — каза Проф, докато все още драскаше по стената. — Ако наистина успеем да убием Стоманеното сърце, ще сме го направили, като имитираме някой силен Епичен. Тогава всички ще предположат, че зад поражението стои някой Епичен. Какво печелим?

— След успеха можем да обявим, че са били Възмездителите.

Проф поклати глава.

— Няма да подейства. Никой няма да ни повярва, не и след всички неприятности, през които трябва да минем, за да накараме Стоманеното сърце да повярва.

— Е, има ли значение? — попитах аз. — Ще бъде мъртъв.

После добавих по-кротко:

— А и аз получавам отмъщението си.

Проф се поколеба, тебеширът му спря на стената.

— Да — каза той. — Предполагам, че ще го получиш.

— И Вие го искате мъртъв — продължих аз и застанах до него. — Знам го. Мога да го видя.

— Искам всички Епични мъртви.

— Повече от това е — казах аз. — Виждал съм го във Вас.

Той ме мерна и погледът му стана корав.

— Това няма значение. Изключително важно е хората да знаят, че ние сме били зад това. Ти сам го каза — не можем да убием всеки Епичен. Възмездителите се въртят в кръг. Единствената ни надежда, единствената надежда на човешкия род е да убедим хората, че можем да се съпротивляваме. За да стане това, Стоманеното сърце трябва да падне от човешка ръка.