Стоманеното сърце

Той спря.

— Освен това, да ти кажа да се спреш ще е все едно — присмял се хърбав на щърбав.

Кимнах. Той го разбираше. И той го изпитваше.

— Както и да е, сега планът е променен — каза Проф. — Ще ударим по пречиствателната станция за отпадъчни води, понеже е най-слабо охраняваната. Номерът ще е да направим така, че Стоманеното сърце да свърже нападението с някой Епичен съперник, а не просто с бунтовници.

— Толкова зле ли ще бъде, ако хората си мислят, че е имало бунт?

— Първо, това няма да изкара Стоманеното сърце — обясни Проф. — А ако реши, че хората са се бунтували, ще ги накара да си платят. Няма невинни да загиват като отплата за нещо, което сме направили ние.

— Но, искам да кажа, не е ли смисълът в това? Да покажем на останалите, че можем да се борим? Всъщност, като си мисля за това, вероятно бихме могли да се установим тук, в Нюкаго, за постоянно. Победим ли, може би ще успеем да застанем начело щом…

— Спри.

Намръщих се.

— Ние убиваме Епични, синко — поде Проф, а гласът му изведнъж стана тих и напрегнат. — И сме добри в това. Но не си набивай в ума, че сме революционери, че ще унищожим порядъка наоколо и ще се установим на неговото място. В момента, в който започнем да мислим така, сме свършени. Ние искаме да накараме останалите да се сражават. Искаме да ги вдъхновим. Но не дръзваме да вземем тази власт за себе си. Това ще е краят. Ние сме убийци. Ние ще отстраним Стоманеното сърце от мястото му и ще намерим начин да изтръгнем сърцето от гърдите му. Нека след това някой друг решава какво да прави с града. Аз не искам да имам нищо общо с това.

Свирепостта на тези думи, макар и да бяха тихи, ме успокои. Не знаех как да отговоря. Все пак Проф може би имаше основание. Ставаше дума да убием Стоманеното сърце. Трябваше да останем съсредоточени.

Все пак бе странно, че не ме критикува за наклонността ми към мъст. Май беше първият човек, който не ми поднасяше някакви глупости за отмъщението.

— Чудесно — съгласих се аз. — Но смятам, че канализационната станция не е подходящото място за удар.

— Къде би отишъл ти?

— Електроцентралата.

— Твърде добре охранявана.

Проф прегледа бележките си и можах да видя, че има схема и на електроцентралата, с написано около нея. Беше го обмислял.

Развълнувах се от идеята, че и двамата сме мислили в едно и също направление.

— Ако е добре охранявана — казах аз — тогава взривяването й ще е много по-впечатляващо. А можем и да откраднем от батериите на Стоманеното сърце, докато сме там. Донесохме оръдие от Диамант, но то е изтощено. Трябва му мощен източник на енергия, за да работи.

Издигнах мобилния си до стената и пуснах видеото, на което електромагнитното оръдие стреля. То се появи на стената, избута настрана някои от тебеширените записки на Проф и тръгна.

Гледаше мълчаливо и когато свърши, кимна.

— Тъй, значи нашият фалшив Епичен ще има енергийни сили.