Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Повелителя на нощта кимна.
— А тази? — попита той и посочи следващото оръжие.
Дланите ми се потяха. Пъхнах ръце в джобовете си. Това беше… беше… Да, знаех.
— Браунинг М3919, сър. Не е на същата висота, но е доста добро за цената си. Също е петдесети калибър, но не разполага с компенсацията на отката, граватониците или електронната компресия. Отлично е като лично оръжие — на цевта има модерни охладители и затова може да дава по осемстотин изстрела в минута. Ефективният обхват е над два километра със забележителна точност.
В коридора стана тихо. Повелителя на нощта погледа още малко оръжието, после се обърна към подчинените си и направи рязък жест. Това ме накара едва ли не да подскоча от тревога, обаче другите явно се поотпуснаха. Очевидно бях минал изпита на Повелителя на нощта.
— Ще искаме да видим Манчестъра — каза жената. — Точно това търсим. Трябваше да споменеш по-рано.
— Аз… притеснявах се от заяждането на пълнителя — отговори Диамант. — Опасявам се, че това е познат проблем при тях. Всяка пушка си има чудатости. Чувал съм, че ако изпилиш един от горните ъгли на пълнителя, той се приплъзва много по-леко. Ето, нека пак я сваля да ви покажа…
Разговорът продължи, а мен ме забравиха. Успях да отстъпя назад, за да не се пречкам. Трябва ли да опитам да се измъкна? Щеше да изглежда подозрително, ако пак ида в дъното, нали? Искри, май се канеха да купят пушката на Ейбрахам. Надявах се той да ми прости.
Успееха ли Ейбрахам и Меган да се измъкнат през дупката, можех да остана, докато Повелителя на нощта си тръгне. Засега да си трая ми се струваше най-добрия ход.
Открих, че се взирам в гърба на Повелителя на нощта, докато служителите му продължаваха да се пазарят. Бях на колко… на три стъпки от него. Един от най-доверените хора на Стоманеното сърце. Един от най-могъщите Епични по наше време. Ето го тук. И не можех да го докосна. Е, не можех да го докосна в буквален смисъл, понеже беше безплътен, но не можех и в преносен смисъл.
Така си беше винаги, още откакто се появи Злочестие. Затова малцина се осмеляваха да се противят на Епичните. Бях виждал деца да умират пред очите на родителите си и никой да не дръзва да вдигне ръка да предотврати убийството. Защо да се мъчат? Нали ще ги убият?
До известна степен той причиняваше същото и на мен. Стоях с него, а единственото, което исках, беше да избягам. Правиш всички ни себични, казах му аз на ум. Затова те мразя. Мразя всички като тебе. А Стоманеното сърце — най-много.
— … бихме могли да използваме по-добра криминологична техника — каза служителката. — Разбирам, че това не е твой специалитет.
— Винаги нося такава апаратура в Нюкаго — отговори Диамант. — Само за вас. Ето, нека ви покажа.
Аз примигнах. Бяха приключили разговора за Манчестъра и очевидно бяха купили пушката — и бяха поръчали на Диамант да достави още триста такива. Той с удоволствие извърши продажбата, нищо че пушката не беше негова.
Криминалистика… замислих се аз. Нещо в тази връзка човъркаше паметта ми.
Диамант отиде до тезгяха си и взе да рови отдолу за някакви кутии. Забеляза ме и ме отпъди с махване на ръка.
— Момче, можеш да се върнеш в склада и да продължиш с инвентаризацията. Повече не ми трябваш тук.
Сигурно трябваше да го послушам, обаче аз направих нещо глупаво.
— Почти съм готов, шефе. Бих искал да остана, ако може. Все още много неща за криминологичната апаратура не са ми известни.
Диамант спря и се вторачи в мен, а аз се постарах да изглеждам възможно най-невинно, пъхнал ръце в джобовете на якето си. Едно гласче в главата ми мърмореше: колко си глупав, колко си глупав, колко си глупав. Кога обаче щях да получа отново подобна възможност?
Криминологичната апаратура включва онези неща, които се ползват при оглед на местопрестъпление. А аз знаех за това малко повечко, отколкото бях подсказал на Диамант. Поне бях чел.
И помнех, че можеш да откриеш ДНК и пръстови отпечатъци с ултравиолетова светлина. Ултравиолетова светлина… тъкмо тя беше слабото място на Повелителя на нощта, както се твърдеше в моите записки.
— Добре — рече Диамант и пак почна да ровичка. — Само не се мотай в краката на Великия.
Направих няколко крачки назад и останах със сведен поглед. Повелителя на нощта не ми обръщаше никакво внимание, а хората му стояха със скръстени ръце, докато Диамант вадеше и редеше кутии. Попита ги от какво имат нужда и от техните отговори скоро разбрах, че някой в Нюкаго — Повелителя на нощта или лично Стоманеното сърце — се тревожи от убийството на Случайност.