Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
— И затова ще унищожи електроцентралата — потвърдих аз. — Съвпада тематично.
Епичните обичаха темите и мотивите.
— Твърде е неприятно, че разрушаването на електроцентралата няма да спре Правоприлагането — изкоментира Проф. — Конфлукс ги зарежда направо. Зарежда пряко и част от града, но разузнаването ни твърди, че го прави, като зарежда складирани тук батерии.
Той придърпа нагоре схемите на електроцентралата.
— Една от тези батерии може да зареди оръдието — те са извънредно компактни и съдържат повече заряд, отколкото би трябвало да бъде физически възможно. Взривим ли станцията и останалите от батериите, това ще причини сериозни щети на града.
Той кимна.
— Харесва ми. Опасно е, но ми харесва.
— Все пак ще трябва да ударим Конфлукс — казах аз. — Има смисъл, дори и за някой съперник от Епичните. Първо ликвидира електроцентралата, после премахва и полицейските сили. Хаос. Ще бъде особено добре, ако можем да убием Конфлукс с това оръдие и направим голямо светлинно шоу.
Проф кимна.
— Ще трябва да планирам още — каза той, вдигна ръка и изтри видеото. То изчезна, все едно нарисувано с тебешир. Бутна настрана още един куп писания и вдигна подобието си на тебешир, за да заработи. Обаче се спря и ме погледна.
— Какво? — попитах аз.
Отиде до възмездителското си яке, оставено на една маса, и извади нещо изпод него. Върна се и ми го подаде. Ръкавица. Един от тензорите.
— Упражняваше ли се? — запита ме той.
— Все още не съм много добър.
— Ставай по-добър. Бързо. Не искам групата да действа под възможностите си, а не ми се струва, че Меган може да накара тензорите да работят.
Взех ръкавицата и не казах нищо, при все че исках да попитам — А защо не ти, Проф? Защо отказваш да използваш собственото си изобретение?
Предупреждението на Тиа да не се ровя много-много ме накара да си държа езика.
— Изпречих се пред Повелителя на нощта — изломотих аз и чак сега си припомних причината да дойда и да говоря с Проф.
— Моля?
— Той беше там, на мястото на Диамант. Излязох и се представих за един от помощниците на Диамант. Аз… използвах неговия ултравиолетов скенер за отпечатъци, за да потвърдя слабото място на Повелителя на нощта.
Проф ме проучи внимателно; лицето му не издаваше чувства.
— Следобедът ти е бил зает. Предполагам, че си го извършил, излагайки на голям риск цялата група?
— Аз… Да.
По-добре да го чуе от мен, отколкото от Меган, която несъмнено ще докладва — в големи подробности — как съм се отклонил от плана.
— Обещаващ си — каза Проф. — Поемаш рискове; постигаш резултат. Имаш ли доказателство за това, което твърдиш за Повелителя на нощта?
— Имам запис.
— Впечатляващо.
— Меган не бе особено щастлива от това.
— Меган харесваше стария начин — обясни Проф. — Включването на нов член в групата винаги разстройва динамиката. Освен това мисля, че се притеснява, че я засенчваш. Все още й държи влага, че не можа да накара тензорите да работят.
Меган? Да се притеснява, че аз засенчвам нея? Проф сигурно не я познаваше особено добре.
— Върви си тогава — завърши той. — Искам да работиш бързо с тензора, когато ударим електроцентралата. И не се тревожи твърде много за Меган…
— Няма. Благодаря Ви.
— … притеснявай се от мен.
Замръзнах.
Проф започна да пише на дъската и не обърна гръб, докато говореше, но думите му бяха остри.
— Постигнал си резултат, рискувайки живота на моите хора. Предполагам, че никой не е пострадал, иначе досега да си го споменал. Както казах, обещаващ си. Но ако ти, Дейвид Чарлстън, необмислено причиниш смъртта на някой от хората ми, твоят проблем няма да е Меган. Аз няма да оставя от теб достатъчно, та тя да се занимава с него.
Преглътнах. Устата ми изведнъж бе пресъхнала.
— Поверявам на теб техния живот — продължи Проф, докато пишеше, — а на тях поверявам твоя. Не предавай това доверие, синко. Дръж импулсите си под контрол. Не действай, просто защото можеш; действай, понеже е правилно. Имаш ли това наум, ще бъдеш отличен.
— Да, сър — казах аз и бързо излязох през закритата със завеса врата.
21.
— Как е сигналът? — попита Проф през безжичното си устройство.
Вдигнах ръка към ухото си.
— Добре — произнесох аз. На лента на китката ми носех мобилния си — настроен на честотата на мобилните на Възмездителите и напълно обезопасен откъм шпионирането на Стоманеното сърце. Бяха ми дали и едно от якетата им. Изглеждаше като тънко спортно яке в черно и червено — но имаше кабели под цялата подплата и зашит в гърба мъничък енергиен заряд. Той щеше да разпростре конкусионно поле около мен, ако ме удареха сериозно.