Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Търсеха апаратура, която да установява присъствието на Епични. Диамант не разполагаше с такава; каза, че е чувал някой да продава в Денвър, но се оказало само слух. Оказваше се, че дозерите като онези на Възмездителите са трудни за намиране дори за човек като Диамант.
Освен това искаха техника за по-точно определяне на произхода на гилзите и експлозивите. Диамант можеше да удовлетвори това искане, особено за експлозивите. Извади няколко апарата от опаковките им от стиропор и картон, после показа някакъв скенер, който определя химическия състав на даден експлозив по пепелта след изгарянето му.
Аз чаках напрегнато. Служителката взе нещо, което приличаше на метално куфарче с ключалки отстрани. Тя го отвори и вътре се видяха разни по-дребни уреди в порьозни гнезда. Изглеждаха точно като криминологичните комплекти, за които бях чел.
Отгоре беше закрепен малък чип, който почна леко да присветва с отварянето на куфарчето. Трябва да беше упътването. Служителката небрежно махна с мобилния си пред чипа и свали инструкциите. Аз се приближих и повторих действията й. Тя ме изгледа сърдито, обаче скоро престана да ме забелязва и поднови огледа.
Пулсът ми се ускори, докато преглеждах съдържанието на упътването. Намерих го. Ултравиолетов скенер за пръстови отпечатъци с вградена видеокамера. Прочетох набързо инструкциите. Сега, само да можех да измъкна един от куфарчето…
Жената извади някакъв апарат и го заоглежда. Не беше скенерът, така че не обърнах внимание. Измъкнах го в мига, когато тя отклони поглед, и се престорих, че просто го мотая из ръцете си. Стараех се да изглеждам небрежно любопитен.
Междувременно го включих. Отпред светеше в синьо, а отзад имаше екран — работеше като дигитална видеокамера, но с ултравиолетова светлина. Осветяваш предметите и записваш изображенията, които се появяват. Сигурно беше удобно, ако претърсваш някое помещение за следи от ДНК — така разполагаш със запис на видяното.
Включих на запис. Това, което се канех да направя, преспокойно можеше да ме погуби. Виждал бях да убиват хора за доста по-малко. Но знаех, че на Тиа й трябва по-убедително доказателство. Време беше да й го набавя.
Включих ултравиолетовата светлина и я насочих към Повелителя на нощта.
19.
Повелители на нощта веднага се извъртя към мен.
Обърнах ултравиолетовата светлина настрани и държах главата си надолу, като че изследвах устройството и опитвах да разбера как работи. Исках да изглежда, че съм насочил светлината към него по случайност, докато съм си играл с нея.
Не погледнах към него. Не можех да погледна към Повелителя на нощта. Не знаех дали светлината му е повлияла, но ако беше и ако само е заподозрял, че аз съм го забелязал, щях да умра.
Аз и така можех да умра.
Мъчително беше да не знаеш какъв е бил ефектът на светлината, но устройството записваше. Извърнах се от Повелителя на нощта и с една ръка натиснах някои копчета на машинката, все едно опитвам да я накарам да проработи. С другата, с нервно разтреперани пръсти, измъкнах чипа с данните и го скрих в дланта.
Повелителя на нощта продължаваше да ме гледа. Можех да усетя очите му — като че пробиваха дупки в гърба ми. Стаята сякаш стана по-тъмна, а сенките се удължиха. Отстрани Диамант продължаваше да дрънка за качествата на уреда, който демонстрираше. Изглежда никой не бе забелязал, че съм привлякъл вниманието на Повелителя на нощта.
И аз се престорих, че не съм забелязал, при все че сърцето ми биеше още по-силно в гърдите. Поиграх си още малко с машината, а после я вдигнах, уж най-накрая съм разбрал как работи. Направих крачка и опрях палец в стената, а после направих крачка назад, за да опитам да видя отпечатъка от пръста на ултравиолетовата светлина.
Повелителя на нощта не бе помръднал. Обмисляше какво да направи. Да ме убие би го защитило, ако бях забелязал какво е направила ултравиолетовата светлина. Можеше да го стори. Можеше да заяви, че съм пристъпил в личното му пространство или съм го изгледал накриво. Искри, дори не му трябваше да се оправдава. Можеше да направи каквото иска.
Това обаче можеше да е опасно за него. Щом някой Епичен убиваше произволно или неочаквано, хората винаги се питаха дали това не е опит да прикрие слабостта си. Слугите му ме бяха видели да държа ултравиолетовия скенер. Можеха да направят връзката. Тъй че, за да бъде в безопасност, вероятно щеше да трябва да убие Диамант и войниците от Правоприлагането. Вероятно и собствените си помощници.