Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Той спря, после отново започна да напява молитвени слова. Рандал разпозна няколко от думите — бяха от Корана. Умът му трескаво препускаше. Той измъкна пистолета от джоба си — реши, че ще е по-безопасно да вземе някой от тях за пленник сега, отколкото после да ги проследи до следващото място на събиране, което и да беше то. Пръстите му напипаха каучуковата подложка, която беше взел, за да я пъхне в устата на бъдещия си пленник и да предотврати повторението на акта, извършен от Моини предната нощ. Успееше ли да ги изненада, можеше да се измъкне навън в колата на Растгу преди другите да реагират. Но не се самозаблуждаваше: знаеше, че останалите ще се нахвърлят вкупом върху него още преди да се е добрал до вратата. Изведнъж целият се напрегна като струна. Откъм вестибюла се бяха разнесли неясни звуци. Дали Растгу не бе решил да предприеме нещо, независимо от него?
Изведнъж вратата се отвори с трясък без никакво предупреждение и в залата нахлуха въоръжени мъже, крещейки заповеди никой да не мърда. Десет души, всички в защитни комбинезони и автоматични оръжия, обградиха арената с дула, насочени в гърдите на насядалите. След секунди в залата със спокойна походка и мрачно изражение влезе моллата Хасан Табатабаи и спря до вратата, втренчен в заловените мъже. Гласът му разряза въздуха като бръснач:
— Моля всички да станат бавно с ръце на тила. Всички сте арестувани в името на Ислямска република Иран. При най-малкия опит за бягство ще бъдете застреляни. Моля всички да станете и да се приближите до вратата един по един.
Той направи кратка пауза, след което повиши глас и се обърна към скривалището на Рандал.
— Вие също, мистър Рандал. Ако обичате, излезте с вдигнати ръце. Действително, вие ми оказахте неоценима помощ, но за съжаление все още не съм приключил с вас. Имам един приятел, който изгаря от нетърпение да си поговорите. Моля, приберете пистолета.
Жестока паника сграбчи Рандал за гърлото. Внезапно проумя, че цялото му бягство е било нагласено, че са го оставили да избяга, за да доведе Табатабаи и хората му тази нощ тук. Той пъхна пистолета в джоба си и отвори вратата към залата.
Седмината пленници вече бяха на крака, но вместо да поставят ръце на тила си и да застанат неподвижно, те мълчаливо се наредиха в кръг, лице в лице със стражите си. После, бавно и целенасочено, закрачиха към тях с мрачни, решителни лица, с немигащи очи, втренчени в насочените срещу тях дула.
— Назад, назад до средата на арената с ръце на тила — отново се развика Табатабаи.
Те сякаш не го чуваха. Продължаваха да крачат със смъртна решителност в очите. Рандал ги следеше като омагьосан в очакване всеки миг стражите да открият огън, превръщайки сцената в кървава касапница. Не бе в състояние да предотврати нищо. Но стражите останаха като замръзнали, сякаш омагьосани от настъпващите срещу тях мъже. Ако нападателите им бяха въоръжени, те биха открили огън още в първия миг без никакво колебание. Но да застрелят съвсем хладнокръвно невъоръжени хора, мъже в бели дрехи също като онези, които самите те бяха носили само допреди няколко месеца и в които бяха загинали толкова много техни другари… това пробуждаше остри спомени за войниците на шаха и кланетата в първите дни на революцията. Пръстите им замряха върху спусъците и те панически се заоглеждаха. Седмината мъже вече ги наближаваха застрашително.
— Огън! — изрева Табатабаи и бръкна под дрехата за пистолета си.
В паметта на Рандал останаха съвсем откъслечни спомени за случилото се през следващите мигове — движенията и звуците се сляха в неразличимо цяло. Като по даден знак седмината скочиха върху стражите с протегнали към автоматите ръце. Войниците изпаднаха в паника и хаотично откриха огън; грохотът отекна оглушително в помещението. Няколко от нападателите рухнаха на пода, разкъсани от куршумите, с обагрени в алено бели одеяния. Един от войниците обаче се поколеба за миг и закъсня със стрелбата. Мигом беше съборен на пода, автоматът му бе отнет и насочен срещу него самия. Още преди останалите стражи да проумеят какво става, оцелелият мъж в бяло се извърна и откри огън, косейки в полукръг. Куршумите заплющяха, врязвайки се в телата на войниците, покосявайки ги безмилостно.