Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
С крайчеца на окото си Рандал зърна как облеченият в черно молла се втурва към една завеса в другия край на залата и изчезва зад нея. Почти едновременно с това Табатабаи вдигна пистолета си и стреля в мъжа с автомата. Мъжът се строполи безмълвно с куршум в черепа. Автоматът се изплъзна от безжизнените му пръсти и изтрака на бетонния под. Единственият останал жив войник откри безразборна стрелба по арената, заливайки с олово натръшканите в безпорядък тела.
Рандал ужасен се взираше в кошмарната гледка. Табатабаи, избегнал по чудо смъртта, бе застанал пред него с насочен в гърдите му пистолет. Агентът на САВАМА втренчи очи в Рандал.
— Ако обичате, хвърлете пистолета, мистър Рандал, или Али ще ви застреля.
— Бих препоръчал Али да се въздържи от тази постъпка — прозвуча гласът на Растгу зад Табатабаи. — Най-добре ще е за всички ни, ако вие пуснете пистолета си и кажете на момчето си направи същото.
Растгу бе пристигнал в най-съдбоносния момент. Не бе останал в колата, където можеше да го забележат стражите на революцията, а бе предпочел да се укрие в една странична уличка, откъдето да наблюдава зуркхана. Бе станал свидетел на пристигането на САВАМА, след което ги бе проследил с изключително внимание, наблюдавайки развоя на нещата през последните минути. Сега бе дошъл и неговият ред.
Табатабаи и подчиненият му войник пуснаха оръжията си, както им беше заповядано — гласът на израелеца не оставяше дори сянка на съмнение, че всеки опит за неподчинение ще бъде безмилостно и мигом наказан.
— А сега — продължи Растгу, — моля ви да бъдете така добър да слезете по стъпалата на арената. Направите ли и най-малък опит да вдигнете някое оръжие или по какъвто и друг опит да ме застрашите, ангелите Надир и Мункар ще ви открият утре сутринта на гробището Бехешт-е Захра.
Табатабаи изпълни безмълвно заповедта. Безсилен гняв струеше от погледа му.
— Питър, ела при мен — повика го Растгу. — Моллата май е забравил да сложи пост отвън, но все пак човек трябва да си има едно наум.
Рандал неумело си проправи път сред повалените столове и труповете до мястото, където го чакаше приятелят му. Растгу отстъпи крачка встрани да пропусне Рандал, като се изви леко. Табатабаи реши, че това е моментът, и се хвърли с протегнати ръце към беретата си. Али се преметна през най-близкия стол и посегна към автомата. Табатабаи успя да докопа пистолета, но в следващия миг куршумът от магнума на Растгу прониза слепоочието му и го отхвърли назад. Вторият изстрел прониза облегалката на стола, отнасяйки със себе си и част от черепа на Али.
Растгу изблъска Рандал навън и побягнаха. През три квартала от тях зави сирена. Прекосиха задъхано улицата и скочиха в ягуара на Растгу. Само след секунди израелецът трескаво запали колата и включи направо на втора. Колата полетя по безлюдната улица, после рязко свърна в една пряка и пое на изток през града, към безопасното укритие на къщата в Майдийе. Рандал извърна пребледнялото си лице към израелеца.
— Те са мъртви, всички. Всичко стана толкова бързо, че не можах нищо… Сайръс, това не е краят. Тази вечер седморката не беше в пълен състав, един липсваше. А седмият човек тази вечер, оня в черно, успя да се измъкне. Беше по-възрастен от останалите. Каза, че не бил от тях. Значи има още някой жив някъде. Той е избраникът им. Трябва да го намеря на всяка цена. Длъжен съм да открия за какво е избран.
— Съжалявам, Питър, но това не може да стане.
Рандал изгледа озадачено приятеля си.
— Не може да стане ли? Защо да не може?
— Защото те извеждам от страната. Още тази нощ. Вече съм уредил всичко с твоите хора. Прибираш се у дома.
Американецът се смръщи гневено.
— Хич и не се надявайте. Аз имам…
Дясната ръка на Растгу се стрелна светкавично към врата му в безпогрешен саблен удар и Рандал рухна в на седалката. Израелецът оправи волана и натисна педала на газта.
— Прощавай, Питър.
17.
Техеран
17 май 1979 година
Докато Рандал и Растгу се носеха по безлюдните улици на източен Техеран, двама други мъже седяха заедно в старата къща на пазара, където предишния месец се бе състояла срещата, посветена на годишнината от смъртта на Фатима. Единият беше старият молла, който бе председателствал срещата, облечен както и по-рано в бяла аба и зелен тюрбан. Другият беше Хюсеин Наваи, избраникът, предназначен да убие президента Картър. Той беше на двадесет и осем години, красив, с пронизващи очи, гъста черна брада и хлътнали бузи. Изглеждаше озадачен. Според първоначалната уговорка той трябваше да присъства същата вечер на срещата в стария зуркхан, но в последния момент го известиха, че моллата го вика у дома си. На вратата го посрещна слуга и го отведе на горния етаж, където той намери стария молла вглъбен в молитва. Светият мъж нито я прекъсна, нито даде знак, че е забелязал присъствието му, но слугата го покани да седне на килима срещу него. Газена лампа с ниско спуснат фитил хвърляше жълтеникава светлина в средата на стаята, къпейки двамата мъже в странен неземен отблясък.