Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Матекс“
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
— Ей там. — Холис извади бутилката „Столичная“ от фризера и напълни две чаши. — Нямам лимон. Тук човек никъде не може да намери лимони.
Лиза бръкна в джоба си и извади един лимон.
— Виж какво нося от бара. Барманът си пада по мене.
Холис наряза лимона и пусна по едно кръгче в двете чаши. Чукнаха се. Започнаха да отварят консервите и бурканите, да вадят купи и чинии и да подреждат храните в тях. Холис установи, че не познава кухнята си както трябва.
— Иди и седни на дивана — каза тя. — Ще ти сервирам. Хайде.
Холис отиде във всекидневната и извади някакво списание изпод дивана. Тя влезе с поднос и го остави върху малката масичка, после седна до него и се опита да премести пепелника настрани.
— Залепил се е.
Започнаха да си хапват от мезетата, да отпиват от водката и да разговарят. Холис я попита за работата й.
— Аз съм една лъжкиня. Пиша това, което знам, че се иска от мен, в стил, който им се харесва и толкова по обем, колкото им е угодно…
— Кои са тия „те“?
— Не знам. Точно това ме плаши. А ти знаеш ли? При военните човек знае.
Тя кимна.
— А всъщност съм добра журналистка. Мога да пиша чудесни материали. Но ми харесват блясъкът и чарът на работата в дипломатическите мисии. Какво да направя?
— Продължавай да работиш за дипломацията. Едновременно пиши и това, което искаш. Под псевдоним, разбира се.
— Добра идея. Мислиш ли, че ще ни назначат заедно?
— Това ли искаш?
— Аз ли съм много нахална, или пък ти се правиш на твърде глупав?
— Лесно мога да го уредя — усмихна се той.
— Можеш ли?
— Мисля, че мога.
Тя извади цигарите си.
— Имаш ли нещо против да запаля?
— Не.
— Искаш ли една?
— По-късно.
Тя дръпна пепелника към себе си.
— Защо се е залепил?
Холис си наля още водка.
— Как ти минаха последните шест месеца, Сам? Тя липсваше ли ти?
— Не, но ергенството ми не бе кой знае колко емоционално. Във „весела“ Москва няма много възможности за развлечения, а още по-малко тук, в посолството. Вече не мога да играя бридж със семейните, а пък не обичам да се мотая в бара с вас, несемейните. Не съм нито за едните, нито за другите.
— Доста си изнервен.
— Тия шест месеца малко ме изтормозиха.
— Значи всички истории за любовните ти похождения са измислица, така ли?
— Е, може би само три от тях. — Той се усмихна.
— Аз първата жена ли съм, която се качва тук горе?
— Започваш да броиш, значи.
Тя го погледна уж сърдито и сграбчи вратовръзката му.
— Много силно стягаш.
Тя едва се сдържаше да не се засмее.
— Отговори ми!
Той се засмя.
— Да, да. Казах ти. Не съм имал друга. — Стисна китките й и я притисна към дивана. Започнаха да се целуват.
— Почакай малко — отдръпна се тя. — Донесла съм една видеокасета. — Изправи се, извади касетата от чантата си и я пусна. — „Доктор Живаго“. Цял месец чаках за тая касета, така че трябва да я изгледаме. — Отпусна се на дивана и сложи босите си крака на коленете му. — Обичаш ли да разтриваш стъпала?
— Не съм се замислял по тоя въпрос.
— Имаш ли нещо против да разтриеш моите?
— Добре. — Той триеше стъпалата й, докато гледаха филма и пиеха водка.
— Гледала съм тоя филм вече четири пъти — каза тя. — И всеки път плача.
— Защо не го пуснеш отзад напред? Тогава в края на филма царят ще се възкачи на трона.
— Не се прави на идиот. О, виж го. Колко е внушителен!
— Прилича на търговец на стари килими.
— Обожавам цикъла „Поеми за Лара“.
— Аз пък обожавам Лара. Бих могъл да я схрускам.
— Не ставай простак. О, Сам, толкова исках да отида в Переделкино, за да поставя цветя на гроба на Пастернак и да послушам как русите четат стиховете му в църковния двор.
— Както изглежда, няма да успееш да свършиш всичко набелязано, за да удовлетвориш порива на руската си душа.
— Знам. Толкова е тъжно. Та аз почти си бях у дома…
— Гледай филма. След малко Лара ще стреля в оня дебелак.
Те се сгушиха на дивана и продължиха да гледат. Прозорците се тресяха от силен вятър й от време на време прехвърчаха снежинки.
Любиха се на дивана и заспаха. В един през нощта Холис се събуди и обу панталона си. Тя отвори очи.
— Къде отиваш?
— До денонощния за цигари.
— С кого имаш среща?
— С жената на посланика. Ще й кажа, че искам да скъсаме.
— Имаш среща със Сет, нали?
— Правилно. Ревнуваш ли?
Тя затвори очи и се обърна на другата страна. Изведнъж здравият разум му изневери и Холис попита:
— Защо не си ми казала, че живее като цар? Той ли ти даде иконата?
— Казах ти, че е от баба ми.
— Точно така. И когато ти обещах, че мога да я изнеса оттук в дипломатическата си чанта, радостта ти ми се стори толкова естествена. Господи! Та твоят приятел Алеви би могъл да изнесе дори кубетата на Кремъл, ако пожелаеш.
— Не се дръж като животно след полово сношение. — Тя затвори очи и отново се обърна на другата страна.
Холис излезе, затръшвайки вратата след себе си.
Част трета
„Руснакът е прекрасен човек, докато не пъхне ризата в панталона си. Като ориенталец той е очарователен. Става непоносим само когато държи с него да се отнасят като с най-източния от западните народи, вместо да признае, че е най-западният от източните.“
Ръдиард Киплинг
22.
От касетофона в апартамента на Алеви се разнасяха патриотични песни в изпълнение на хора на съветската армия.
— Защо не смениш тая идиотщина? — попита Холис.
— Веднага. — Алеви отвори вратичката на уредбата и изключи касетофона. — Понякога пускам и музика, която те харесват.
Холис погледна през прозореца към 10-етажния блок отвъд улицата. На последния етаж КГБ бе разположил хората си и електронната апаратура, с която наблюдаваше и подслушваше района на посолството. Той се запита до каква ли степен успяват да го правят.
— Какво да бъде — Тина Търнър или Принс?
— Каквото ти предпочиташ, Сет.
Алеви пусна Принс.
— Това ще ги накара да грабнат бутилките с водка.
— След това се обърна към Холис. — И така, да се върнем там, където спряхме предишния път — какво правят тия триста американски пилоти в оня затвор, за да заслужат пребиваването си в него, т.е. да не ги убият.
— Да поразмишляваме малко на глас — каза Холис.
— Ако допуснем, че на онова място има затворени американски военнопленници, то тогава защо нашето правителство не предприема нищо по тоя въпрос?
Алеви сипа малко бренди в кафето си.
— Нямахме отговор до миналия петък вечер.
— Но вашите хора са знаели нещо и преди това.
— А как трябваше да реагираме? Ако президентът бе направил запитване, макар и по дискретен начин, към съветското правителство, оттам щяха да отговорят: „За какво намеквате? Да не се опитвате отново да осуетите мирните начинания?“ И знаеш ли какво? Те са съвсем прави. А ако президентът се ядоса и отправи публично обвинение, той ще трябва да отзове нашия посланик, да изгони техния и да провали срещата на високо равнище и мирните преговори. А ние така и няма да се доберем до някакви доказателства.
— И целият свят страшно ще ни се ядоса. Онова момче, дето го хванаха в Кремъл, се ползва с широка популярност в пресата, Сам. Казва, че иска да ни бъде приятел.
— Тогава не трябва да позволява на своите бивши съмишленици от КГБ да измъчват и да убиват американци — прекъсна го Холис.
— Интересна мисъл — съгласи се Алеви. — Това именно е част от сложността на проблема, с който се сблъскваме. Това момче е наследило 300 американски военнопленници. Но КГБ е този, който движи нещата около оня лагер. Доколко КГБ го е информирал по въпроса за лагера? Доколко са го осведомили какво знаем ние за Школата за магии? По тези въпроси не трябва да казваме много неща на правителството си, нали, Сам? Сигурно КГБ иска да осведоми правителството за този сериозен и комплициран проблем в последния момент. Съветското военно министерство и КГБ и преди са играли подобни игри. Тях хич не ги е грижа за мира между Изтока и Запада.