Школа за магии (Книга първа)

— Забрави третия проблем, Сет. Да измъкнем пилотите оттам.

Алеви погледна Холис.

— Да. Но това е част от задачата по закриването на училището. Костеливият орех в цялата тая история са двете хиляди агенти, които вече са се внедрили в Америка. Не ми се иска да го казвам и дори да си го помисля, но може да се наложи още 40–50 години да живеем с тях.

— Ако Америка доживее дотогава — вметна Холис.

Алеви не обърна внимание на забележката и заключи:

— Та това е случаят, за чието разплитане и ти помогна малко, Сам.

— А за какво ще се използва тази информация?

— Ами само преди дни, полковник, имахме няколко възможности за действие. Но сега, след като те изритват оттук, след като Додсън все още е свободен, а Фишър — мъртъв, и най-сетне, след като ти си се промъкнал там и си предизвикал Буров, те вече знаят, че ние сме разбрали, и възможностите ни рязко и бързо намаляват. Те ще преустановят дейността в онази школа и ще заличат и най-нищожните доказателства. Ще преместят всичко на друго място и ще ни предложат да разведат някоя американска делегация из заподозряната местност. Докато стигнем дотам, училището ще се е превърнало в почивен дом за московски пенсионери или нещо подобно. Така че, както ти сам каза, трябва да действаме бързо.

— Защо не започнем с арестуването на семейство Келъм и да ги накараме да говорят?

— Ще ми се, но все още не сме абсолютно сигурни, че са руски агенти, и не ми се иска да улесним още повече КГБ. И без друго доста им подсказахме. Затова се налага много да внимаваме със семейството. А и те може да са си истински американци с всичките им там граждански права.

— Искаш ли да ти помогна, или не?

— Ще ми помогнеш, ако стоиш настрана.

— Никога не съм стоял настрана. Искам онези пилоти да се измъкнат оттам и ще работя заедно с теб, докато това се осъществи. Ако ли не, ще действам сам, както аз си знам.

— Да, вярвам ти — кимна Алеви. — Сигурно и аз щях да направя същото, ако ти или някой друг военен излага на опасност живота на триста агенти на ЦРУ. Лоялността е чудесно качество.

— Няма нужда да ми го казваш.

— Чуй ме, Сам. Казах ти всичко — държавни тайни, истини за дипломатическата политика и едно разкритие, което е толкова значимо, че би могло да прати по дяволите съветско-американските отношения за години напред. Направих го, за да те убедя, че ние не спим. Работим усилено, за да измъкнем онези пилоти и да ги приберем у дома. Иска ми се да вярвам, че ще проявиш здрав разум. Не вдигай по тревога твоите хора от Пентагона. Окей?

— Окей.

Холис дори за миг не си помисли, че Алеви наистина вярва в каквото и да е. Освен това не смяташе, че той възнамерява да следва линията на правителството по пътя към разведряването. За Алеви няма да има нищо по-добро от това, ако той вдигне на крак всички в Пентагона. Холис не смяташе също, че Алеви загуби цял час само за да го накара да си затваря устата. Бе убеден, че през тези няколко дни, които му оставаха в тая страна, ще си има още работа със Сет Алеви и ще научи още неща за Школата за магии.

— Не казвай на Лиза за това. Твое задължение е да я накараш да забрави за всичко. Ясно?

— Ясно.

— И помни, че статутът ти на персона нон грата поставя под въпрос твоя дипломатически имунитет. Предай това и на Лиза. Бъдете изключително внимателни, ако решите да излезете от района на посолството.

— Добре.

— А, и още нещо. Искам да ми направиш една услуга.

— Да?

— Ела довечера с мен горе на покрива.

— За какво?

— Един-два пъти на месец се качвам на покрива, за да псувам Съюза на съветските социалистически републики. Отивам горе и крещя: „Хей, вие от КГБ, лайна такива! Здравейте!“ После се впускам в моите анализи на причините за буксуването на съветското общество.

— О, Господи, нищо чудно, че толкова те мразят.

— Да го духат! Точно това ми се прави тая вечер. Ела с мен.

Холис погледна часовника си.

— Ами аз… — той се чудеше дали Лиза е останала в апартамента му, или си е отишла.

— Хайде, тръгвай. Не се стягай. Добре ще ти се отрази.

— Да, надявам се чистият въздух да ми се, отрази добре.

— В това е силата на духа. Какво ще ти направят? Ще те изритат ли? Или ще те убият?

— Не могат да направят и двете едновременно — отбеляза Холис.

Той взе бутилката с бренди от масичката и Алеви го поведе нагоре към антрето на третия етаж. Изкачиха се по една стълба и отвориха капандурата.

Излязоха на плоския покрив над жилището на Алеви. Стояха под падащия тихо сняг и гледаха града наоколо, когато камбаните на Ивановата кула удариха два часът.

— Първият сняг падна по-рано тая година — каза Алеви.

Червените звезди върху кубетата и кулите на Кремъл светеха ярко, но кръстовете, които кои знае защо не бяха свалени, бяха тъмни и не се виждаха.

— Навярно по това време в Москва всичко е затворено — каза Алеви, — с изключение на дежурните служби на милицията и КГБ. Дори метрото е затворено. По времето на Сталин в тоя час Лубянка е започвала да бълва своите хищници. — Той взе бутилката с брендито от ръката на Холис, отпи една голяма глътка и започна да крещи: Ей, вие там, чувате ли ме? Събудете се, глупаци! Тук е самият Алеви — суперагентът, суперевреинът. — Той се обърна към Холис и продължи с нормален тон: — Тайните ченгета бродели из града със списъци в ръце и цяла Москва е чакала да се съмне притаила дъх. И всяко утро градът осъмвал в страх, изплашените до смърт човешки същества в него бързали към своите кабинети и фабрики и се правели, че не забелязват, ако някой не се появи на работа. Казват, че стенанията, писъците и изстрелите, идващи от Лубянка, се чували наоколо. Що за варварско минало е това! Като погледна натам, Сам, виждам един враждебен и непонятен за мен град. Надписи с необикновени букви, сгради с фантастични форми, а небето е винаги оцветено в тоя зловещ червеникав отблясък, който смразява кръвта и те кара да мислиш понякога, че си попаднал на Марс.