Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Матекс“
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че в Америка вече има около 2000 руски агенти, които минават за американци?
— Минават не е точната дума — каза Алеви. — Те са американци. Първите дипломанти са там от цели 15 години. Достатъчно дълго време, за да осъзнаят американската мечта. Е, с малко помощ от страна на приятелите си. Достатъчно дълго време, за да са се оженили и да имат деца, които сега са членове на юношеската Спортна лига. Достатъчно дълго време, за да са в състояние вече да нанасят реални злини.
— И досега никого ли не са хванали?
Алеви поклати отрицателно глава.
— Поне аз не съм чул за такъв. Доскоро никой и не подозираше за това. А и какви хора да търсим? Такива, които пият чая си от стъклена чаша, или пък пишат буквата N отзад напред?
— Хора, хванати при опит за шпионаж.
— Та те вероятно не вършат шпионската си работа по традиционния начин. Навярно са разпределени в различни категории: изчакващи агенти, агенти с определена цел, агенти с влияние и т.н. Прикритията им са безупречни и те никога не привличат вниманието върху себе си. Дори и да пипнем някого да шпионира, доста ще се поозорим, за да докажем, че е роден и израсъл във Волгоград, след като той упорито поддържа своята версия.
— Но ако сложите електроди на топките му и токът го раздруса, докато проговори на руски, тогава ще чуете самата истина.
— Да ти кажа ли нещо? Не мисля, че такъв човек би проговорил на руски. Но дори и да се издаде, каква полза от това? Та той не е част от никаква клетка или верига. Той трябва да работи сам за себе си, за да може тази система да действа в тяхна полза.
— Но той би трябвало да има някакъв контролиращ началник, Сет. Някой от съветското посолство във Вашингтон, или в делегацията на ООН в Ню Йорк, или пък в консулството в Сан Франциско. Каква е ползата от него, ако работи изцяло сам за себе си? Как им предава резултатите от работата си? Не биха се доверили на тайни радиостанции и изоставени обекти, нали?
— Разбира се. Той трябва да предаде резултатите от своята работа и да се отчете лично устно. Затова отива на почивка в чужбина, както всички останали американци. Може би дори се записва в някоя от груповите екскурзии до Москва. Както предполагаме ние, всичките контакти на агентите се осъществяват в чужбина.
Холис пристъпи към висок бюфет — очевидно антикварна рядкост. Лавиците му бяха отрупани с малки фигури от порцелан — статуетки от 18 век на дами с дълбоко изрязани деколтета и златни къдрици и на господа в къси голфове и с перуки. Нищо не им пречи да бъдат французи или англичани от същия период, помисли Холис, но в тях имаше нещо, което не беше съвсем в ред, нещо различно от оригиналните статуетки, които бе виждал в антикварните магазини в Лондон. Той отвори бюфета и взе една фигурка, висока около 15 сантиметра — мъж, облечен в жокейски дрехи. Обърна се към Сет и го попита:
— Какво е това, Сет? Татарско или монголско влияние? Или влиянието на казаците? Защо те са по-различни от нас? Знаем, че могат да приличат на скандинавци или на немци, като Буров например, но има нещо повече от генетичното наследство. Става въпрос за една съвсем различна душевност и психика, за една наследствена памет. Става въпрос за вечното чувство, че са по-низши от онези на Запад и че са се повлияли от Европа и от кирилицата, и от славянския фатализъм, и от едно опозорено християнство, и от кой знае още какво, дявол да го вземе! Но каквото и да е то, човек може да го забележи; те могат да се забележат, така както истинският творец отдалече може веднага да различи копието от оригинала. — Той погледна фигурката в ръката си и я подхвърли на Алеви. — Разбираш ли?
Алеви я пое внимателно.
— Разбирам. Но не можем да открием всичките две хиляди по тоя начин. — Той остави статуетката.
— Естествено. — Холис понечи да затвори бюфета и забеляза кутията от Палех, която Лиза купи от антиквариата на улица „Арбат“. Спомни си техния разговор и осъзна, че още тогава бе разбрал онова, което Алеви току-що му каза за Школата за магии. Една зловеща мисъл мина през ума му — ами ако самата Лиза е продукт на това училище? Разбира се, това не бе възможно, имайки предвид безупречното й минало, което бе двукратно проверено от разузнавателните служби на Държавния департамент. Но след като той самият се усъмни за миг, то какъв ли страх и недоверие биха завладели американското общество, армията, институциите и правителството, ако се разчуе, че сред тях навярно работят около две хиляди агенти на КГБ.
Алеви заговори отново:
— Всъщност мисля, че открихме двама от тях. И то тук, при нас. В посолството, Сам. Точно под носа ни. Можеш ли да се досетиш?
Холис се замисли. Трябваше да изключи мъжете и жените, чиито досиета се проверяваха на най-високо ниво. Тогава оставаха само тези, които придружаваха своите семейни половинки без самите да са назначени на работа в посолството, военнослужещите от охраната, обслужващият персонал. Неочаквано в главата му изникнаха две имена, сякаш винаги бе знаел за тях. Спомни си откъслечни фрази от разговори, дребни подробности, които му се бяха сторили странни преди, но не им бе обърнал достатъчно внимание, защото тогава не знаеше за съществуването на Школата за магии.
— Нашият дружелюбен общ работник и милата ни икономка, семейство Келъм — каза той.
— Великите умове разсъждават по подобен начин. Когато са ги назначили, са им направили само проучване от Първа степен, каквото се изисква за работата им. Преди известно време се обадих на Лангли. Сега, както изглежда, техният произход не се потвърждава. — Алеви потри уморените си очи и продължи: — Поискал съм да се проучат наново барманът, готвачите, шофьорите и целият американски обслужващ персонал. Мислехме, че като се отървем от руската прислуга, си решаваме проблема със сигурността в посолството. Но когато те работеха тук, ние ги дебнехме като ястреби и ги държахме на разстояние. А сега всичките тези американци, считани за не много опасни за държавната сигурност, си се разхождат съвсем свободно, защото са американци. Но някои от тях са руски вълци в агнешки кожи.
Холис си представи как семейство Келъм се мотаят из жилището му, тършуват по бюрото, преглеждат писмата му. Буров е знаел дори и колко уиски пие той, и каква марка слипове предпочита. Представи си двамата Келъм — мила двойка на средна възраст, според официалната версия — от Милуоки, и си спомни кратките разговори с тях.
Алеви сякаш четеше мислите му.
— Келъм! Не са ли точно като нас? — попита той.
— Не, ние двамата с теб не сме абсолютно еднакви. Америка е толкова разнообразна, колкото и самият Съветски съюз. Когато слухтим из Русия, и ти, и аз се представяме за балтийци, но когато се намираме в някоя балтийска република, се правим на украинци или беларуси. Сигурно и те правят така. Ония, които са усвоили, да речем, бостънски акцент и поведение, няма да действат в Бостън, защото там номерът им няма да мине успешно. А сега да отговоря на въпроса ти — да, тия Келъм наистина ме подведоха.
— И мене. Но вече знаем и можем да предприемем малка чистка. И все пак, доста щети са били нанесени. А сме хванали само двама, остават още около 2000. Трябва да измислим някакъв супердяволски трик, за да открием тия хора, разпръснати от единия, та чак до другия край на Америка. Да не говорим за военните ни бази из цял свят, а и колкото и да ни е неприятно да признаем — за посолствата ни.