Школа за магии (Книга първа)

— Да, ако моята собствена ярост е някакъв критерий за общественото мнение на Америка.

— Точно така. Да оставим срещата на високо равнище, преговорите за разоръжаване, търговията, пътуванията, „Болшой театър“, заводите. Тогава честта ни ще бъде неопетнена, но няма ли да изложим мира на опасност.

— За какво намекваш, Сет? Вашингтон не ги иска, така ли?

— Сам си отговори на тоя въпрос. — Алеви стана и си наля още кафе и бренди. После изключи касетофона. — Какво да ти пусна сега?

— През тези две години, откакто съм тук, съм слушал всичко, което е написано от 1685 година насам. Така че ми е все едно.

— Слушат ли ти се гайди? Чуй това. Оркестъра на шотландските хайлендери. Един англичанин от британското посолство ми я даде. Каза, че руснаците ненавиждат гайдите. — Алеви пусна касетата със запис на гайди и тъпани. — Нека да се върнем към въпроса защо именно тези пилоти са все още в плен на руснаците. След като са били изстискани като лимони от съветските въздушни сили, защо се е появил КГБ и е поел в свои ръце нещата около онова място?

Холис отпи от кафето си.

— Заради това, че са нещо като резервоар с идеи. Резервоар с идеи за КГБ. Един курс, който е продължение на обучението в Института за Америка и Канада.

— Точно така — отговори Алеви. — Само дето самата идея е малко по-зловеща.

— Какво имаш предвид?

— Според нас тия военнопленници ни носят вреда, Бог да им е на помощ. Така че нашата загриженост не е чисто хуманна. Ако беше така, тогава твоето цинично предположение, че по-скоро ще ги оставим да изгният там, за да спасим международното разведряване, е съвършено правилно. В действителност, Сам, нашата загриженост, т.е. загрижеността на моята компания, е свързана с неотложните проблеми на националната сигурност. — Алеви се приближи до Холис: — С една дума ние смятаме, че тоя шибан затвор — лагер е школа за съветски агенти, които говорят, общуват, мислят, действат и навярно чукат като американци. Разбираш ли?

Холис кимна.

— Знам, че е така. Знаех го още от самото начало. Школа за усъвършенстване, следдипломна школа, училище за магии… каквото и да е там.

— Точно така. Ако нашата теория е правилна, то всеки, завършил тази школа, не може да се различи от родения и израсъл в добрата стара Америка. Когато оттам излезе някой агент, той има акцент от Южен Бостън, точно както майор Додсън, или пък от Южна Каролина, или от Северна Дакота. Тоя човек би могъл да ти каже коя е жената на Ралф Крамдън или да те победи в някоя викторина „Въпроси и отговори“. Разбираш ли?

— Кой игра шортстоп за „Доджърс“ през 1956-а, Сет?

Алеви се усмихна заядливо.

— Фил Ризито. — Махна с ръка. — Както и да е, изключено е да бъда един от тях.

— А защо не?

— Моята компания те приема на работа не само защото говориш като тях. Те разпитват майките, бащите, учителите ти от гимназията. Работата е там, че повечето частни компании искат само да им представиш документи за раждане, образование и т.н. — Алеви се намръщи. — Но въпроса ти си го биваше. Сигурно ще ти се наложи пак да го задаваш. — И добави: — Ти вече си се срещал с един от завършилите Школата за магии.

— Мъжа в стаята на Фишър? Шилър?

— Да. Как беше той? Безупречен, нали?

— Да, чак тръпки ме побиват, като се сетя. — Холис се замисли за момент. — Та според вас тия… които са излезли от това училище, са се внедрили в американския живот, в самата Америка?

— Убедени сме. Може да не работят точно за моята компания, но биха могли да работят за някои от нашите нещатни сътрудници. Биха могли да ми бъдат съседи в Бетезда или пък да изхвърлят боклука в Главната квартира на ЦРУ. Биха могли да ми поставят телефона и да ми отчитат сметките. Биха могли да посещават школи по компютърно обучение или пък други технически школи и съвсем спокойно биха могли да постъпят в армията. — Той погледна Холис. — Е, та кой игра шортстоп за „Доджърс“ през 1956-а?

— Хауди Дуви.

— Пук! Мъртъв си — Алеви отново си наля бренди.

— Искаш ли нещо?

Холис забеляза, че Алеви изглежда уморен и отпуснат, което се дължеше предимно на кофеина и отчасти на алкохола. Холис отиде до масичката с напитките и си сипа последното кафе.

— Значи те крякат като патици, изглеждат като патици и дори снасят яйца като патици. Но с тая разлика, че не са патици.

— Не, не са, Сам. Това са истински червени лисици. Лисици насред кокошарника. Или, ако предпочиташ — сатани в светия храм.

— Как смяташ, колко души са завършили това училище?

— Когато е започнало всичко това, там навярно е имало повече американци — да ги наречем инструктори, — отколкото са сега. Школата за магии може би съществува вече 12–15 години. Обучението навярно продължава поне една година. Може би броят на учениците е равен на броя на инструкторите. Малкият червен ученик асимилира американеца като цяло — знания, личност, акцент и така нататък.

— Нашествието на похитителите на човешки тела.

— Съвършено точно. Така че от училището годишно са излизали няколко стотици агенти. Да приемем, че някои от русначетата са изчезнали оттам поради лошите си резултати и че някои от американските инструктори също са изчезнали в буквалния смисъл на думата. Освен това ние не смятаме, че институтите на КГБ в Москва или в Ленинград са в състояние да осигурят толкова много студенти, подходящи за тази школа за следдипломна квалификация — така нарекохме това обучение. Но майор Додсън го е нарекъл „Школата за магии на госпожа Иванова“ и това е право от устата на един достоверен източник. Предполагам, че американците, които се намират там, са го нарекли така на шега. Ние все още не знаем как го наричат руснаците. Навярно нещо като Шпионска школа № 5. Както и да е, не сме сигурни, че абсолютно всички завършили са се внедрили в Щатите. Така че, да отговоря на въпроса ти — според мен броят на завършилите тази школа е някъде между 1500 и 2000. А може и да са повече.