Школа за магии (Книга първа)

— Обещай, че ще ни назначат на едно място с Лиза, ако пожелаем. Услуга за услуга.

Алеви изу обувките си и вдигна крака върху някаква поставка. Обели една дъвка и я лапна.

— Е… мисля, че това е по-лесно, отколкото да я убеди човек, че справедливостта ще възтържествува.

Холис се вторачи в тъмнината и започна:

— Отидохме на север от полето при Бородино. То е опасано от хребет, покрит с борове. — Холис разказа подробно на Алеви за цялата им екскурзия и за изводите, до които бе стигнал по отношение на онова място. Алеви го слушаше напрегнато и съсредоточено.

— Приличаше ти повече на затвор, отколкото на забранена зона, така ли? — попита той.

— Да. Нещо като местен ГУЛАГ.

— Патрулни двойки от КГБ ли каза?

— Да.

— Какви бяха униформите им? Масленозелени, с вишневи околожки?

— Да.

— С фуражки или с каски?

— С фуражки. Защо питаш?

— С автомати АК–47 ли бяха?

— Да. Освен това в открития всъдеход видях прожектор и картечница с оптически мерник, предполагам. Но защо питаш за всички тия неща? Нищо не разбирам.

Алеви не отговори.

— Ти си луд — промърмори Холис.

— О, знам, знам. — Алеви продължи да го разпитва. — Не видя ли дали не бяха от съветските военновъздушни сили, не различи ли техни отличителни знаци или маркировка?

— Не, никакви.

— Окей. И като се върна в кабинета си, се зарови из папките с документи, нали така? Какво намери?

Холис потупа с пръсти облегалката на фотьойла. Не му беше лесно да споделя военни тайни с друг, да ги изрича на глас, но реши, че му е дошло времето.

— Открих, че въздушното пространство над района е забранено за граждански полети.

— Това се отнася за деветдесет процента от въздушното пространство на тая страна.

— Да, прав си. Открих също един стар доклад за базите на съветските военновъздушни сили, направен от моята служба преди около петнадесет години. Папката бе озаглавена „Бородино — север“ поради липса на съответно руско наименование. Тъй като на мястото не е имало въздушна площадка, в доклада се казва, че това е сухоземно училище. Навярно там са се провеждали тренировки за оцеляване, въпреки че по-голямата част от земите наоколо са изключително плодородни. Дори и гората е с много ценен дървен материал. Но в доклада няма нищо повече.

Алеви кимна.

— Доскоро районът не представляваше интерес за нас. Но когато се заинтересувах, там се намесиха някои хора. От разказите на местни жители излезе, че преди около петнайсет години това наистина е било база на съветските военновъздушни сили, което напълно съвпада с твоя стар доклад. Но после униформите на военните летци били заменени с униформи на КГБ и с цивилни облекла. По думите на местното население служителите от базата на практика преустановили всякакви контакти със село Бородино, с Можайск и с останалите околни селища. Оттам излитали и се връщали хеликоптери, очевидно за и откъм Москва. Изводът е: базата е свръхсекретна. Личният състав се ползва с преференции в Москва — и така нататък, и така нататък. — Алеви погледна Холис. — Добре. Твой ред е.

— Намерих някакви стари спътникови фотографии — каза Холис. — Но са правени през 1974-а или 1975-а от височина 2400 метра с камери, които нямат разделителните способности на сегашните сателити.

— Какво са казали фотоекспертите за тях? — попита Алеви.

— От въздушното разузнаване са търсели неща, интересуващи ги лично. Направили са извода, че базата, която, както изглежда, е разположена на площ от около триста хектара, няма военностратегическо значение, нито пък е от особена важност в тактическо отношение. Точно тук свършват материалите в папката за „Бородино — север“. С това случаят е бил приключен.

— А ти как смяташ, какво е това място? — попита Алеви.

— Школата за магии на госпожа Иванова — отговори Холис.

— А какво представлява тая школа?

— Ти ще отговориш на тоя въпрос. И ако имаш още снимки, а аз съм сигурен, че имаш, дай да ги видим.

Алеви отново натисна дистанционното устройство, екранът светна и на него се появи забавено спътниково изображение на обработваеми земи.

— Сателитът преминава от североизток на югозапад — каза Алеви. — Снимката е правена в един чудесен летен ден. Онова там е пшеница. Сега ще я увеличим. — Кадърът се увеличи и на екрана в едър план се появи мъж, седнал в червен трактор, пълен със слама. — Ей сега ще се появи и Москва река.

„Снимката като че ли е направена от около шестстотин метра, помисли Холис, въпреки че сателитът може да се е намирал на сто и шейсет хиляди километра над земята.“

— Така… — продължи Алеви. — Виждаш ли началото на боровата гора? А ето и онова, което си видял от земята — изсечена от боровете площ на около петдесет метра в дълбочина. Ако се вгледаш по-силно, ще различиш и концентричните кръгове бодлива тел. Ето там… виж наблюдателната кула. — Алеви натисна бутона за стоп и фокусира изображението още по-близо. — Часовоят в кулата си чеше задника и изобщо не подозира, че този момент ще остане за бъдещите поколения, заснет от силното око на сателита.