Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Е добре, господин Стибънс. Цялото време докато аз си приказвах с нея, вие не откъсвахте поглед от тавмометъра си. Изплювайте камъчето.
- Нещо доста заплетено е, - запъна се Пондър.
- А аз пък да си мисля, че зад цялата тази работа с амфората бил стоял Ветинари, - омърлуши се Ридкъли - Трябваше да се сетя, че той никога не е толкова неизтънчен.
- О, аз от самото начало предположих, че ще стане нещо такова, - обади се Лекторът по Съвременни Руни.
- Именно, - присъедини се и Завеждащият катедра Неопределени Изследвания - И на мен ми мина през ума, още когато за пръв път го зърнах във вестника.
- Господа, - изхъмка Ридкъли - Направо ми скрихте топката, като ви гледам, как точно в момента, когато ми дойде идея, каква е работата с нещо си, и вие се оказва че сте го знаели от по-преди. Направо съм изумен.
- Извинявайте, - намеси се д-р Хикс - но аз си нямам абсолютно никаква представа, какви ги говорите.
- Ама ти си загубил досега със света! Прекарваш твърде много време в подземията, драги ми господине! - каза му строго Лекторът по Съвременни Руни.
- И това е защото вие не ми давате да излизам достатъчно често! А нека ви напомня, че ми се налага да поддържам жизненоважен рубеж на космическа защита на това учебно заведение с персонал числящ точно едно лице? Добре де, като казах лице... но там е работата, че и той е умрял!
- Чарли ли имаш предвид? Спомням си го аз стария Чарли, но добре си бачка, - каза Ридкъли.
- Да, но постоянно се разглобява, - въздъхна Хикс - Старая се да ви държа в течение чрез месечните ми отчети. Надявам се, че ги четете...
- Кажете ми, д-р Хикс, - прекъсна го Пондър - да сте изпитали нещо необичайно докато тази млада дама ни говореше толкова красноречиво?
- Ами да, разбира се, за момент имах много приятни спомени за баща ми.
- Също както, със сигурност, всички ние, - продължи Пондър и около масата се закима тържествено - А аз изобщо не си спомням баща ми. Отгледаха ме едни лели. Изпитах дежа ву, без да съм имал оригиналното ву.
- И не е било магия? - предположи Лекторът по Съвременни Руни.
- Не. Религия, както подозирам, - произнесе се Ридкъли - Призовано божество, такива ми ти работи.
- Не призовано, Муструм, - поде д-р Хикс - А откликнало на въпиющо кръвопролитие!
- А, без такива, - Ридкъли се изправи - Този следобед бих искал да поставя един малък експеримент. Няма да приказваме за ритнитопка, няма да спекулираме за ритнитопка, няма да се тормозиме за ритнитопка...
- А ще ни накараш да я играем, нали? - оклюма Лекторът по Съвременни Руни.
- Да, - подтвърди Ридкъли, повече от малко разочарован, че му развалиха едно толкова ефектно встъпление - Само лека разгрявка, колкото да придобием опит от първи ръце за това, как се играе тази игра.
- Ъ. Ако сме точни, според новите правила, под които имам предвид древните правила, които сме взели за модел, опитът от първи ръце ще означава никакви ръце, - уточни Пондър.
- Добре казано, бе човек. Ще разпространиш ли вестта? Упражнение по ритнитопка на моравата като свършим обяда!
Нещо което човек не бива да забравя като си има работа с джуджета е, че те, ако и да споделят с нас един и същи свят, все пак, метафорично казано, гледат на него като на обърнат наопаки. Само най-богатите и най-влиятелни джуджета живеят в най-дълбоките пещери. За едно джудже апартамент с изглед на всичките четири страни в самия център на града ще е нещо като най-изпаднало гето. Джуджетата обичат да им е тъмно и прохладно. И не само това. Ако едно джудже върви нагоре, значи му е наистина нанагорно, а най-долната прослойка джуджета беше техният висш клас. Едно богато, здраво и самоуважаващо се джудже със собствен плъхоразвъдник по право изпадаше на самото дъно на пропастта и си печелеше ниска репутация. Разговаряш ли с джуджета, няма как, обръщаш ума си с главата надолу. А също и града си. Та нали, като тръгнеш да копаеш надолу в Анкх-Морпорк, намираш само още от Анкх-Морпорк. И то хиляди години от Анкх-Морпорк, само чакащи да бъдат разкопани, подсилени с крепежи и облицовани с лъскавите джуджешки тухли.
На това се основаваше „Грандиозният Инфрас-прас-структурен проект” на Лорд Ветинари. Градските стени сгягаха града като с най-щастливия сън на някой фетишист. Гравитацията позволяваше само ограничени възможности за растеж нагоре, обаче наносните пластове на равнината предлагаха безгранични запаси от надолу.
Така че Гленда беше доста изненадана да намери Гофна точно на повърхността на Блъскалото, редом до най-луксозните бутици за човешки дамски облекла. Което обаче не беше лишено от смисъл, защото ако искаш да направиш скандален пробив в продажбата на дрехи, не е зле да се маскираш като останалите магазини, заети със същото. Тя имаше известни притеснения относно името, но явно „гофна” значеше на джуджешки „чудна изненада” и ако тръгнеш да се смееш на подобни неща, няма да ти остане време да си поемеш дъх от смях.